„О, ЛИШЬ ДЛЯ НАС С ТОБОЮ, ДОРОГАЯ...”
Владимир Александрович Слободчиков (1913-2007 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗА НАС, ЛЮБИМА, В ТАЗИ ШИР ПРАСТАРА
За нас, любима, в тази шир прастара,
за нас десетки хиляди лета
летят вселени, в морска жар изгарят,
сияе слънце светло над света.
Сияе слънце, пролетно изпраща
към цветна пъпка земна топлина
и цвете чуждоземно нецъфтящо
ще разцъфти в безкрайни времена.
Ще разцъфти любовен цвят нетленно,
на мойта и на твойта обич стрък,
единствен в необятната вселена,
завършващ сътворителния кръг.
Ударения
ЗА НАС, ЛЮБИМА, В ТАЗИ ШИР ПРАСТАРА
За на́с, люби́ма, в та́зи ши́р праста́ра,
за на́с десе́тки хи́ляди лета́
летя́т вселе́ни, в мо́рска жа́р изга́рят,
сия́е слъ́нце све́тло над света́.
Сия́е слъ́нце, про́летно изпра́шта
към цве́тна пъ́пка зе́мна топлина́
и цве́те чуждозе́мно нецъфтя́што
ште разцъфти́ в безкра́йни времена́.
Ште разцъфти́ любо́вен цвя́т нетле́нно,
на мо́йта и на тво́йта о́бич стръ́к,
еди́нствен в необя́тната вселе́на,
завъ́ршвашт сътвори́телния кръ́г.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Слободчиков
О, ЛИШЬ ДЛЯ НАС С ТОБОЮ, ДОРОГАЯ...
О, лишь для нас с тобою, дорогая,
Для нас двоих десятки тысяч лет
Летят миры, в морях пространств сгорая,
Сияет солнце, разливая свет.
Сияет солнце, согревая вешним
Своим теплом бутон земли, чтоб он
Цветком не расцветавшим и нездешним
Расцвел бы раз в безбрежности времен.
Расцвел бы раз цветком любви нетленной,
Любви моей, любви твоей, мой друг,
Единственным в истории вселенной,
Но завершающим созданья круг.
---------------
Руският поет и преводач Владимир Слободчиков (Владимир Александрович Слободчиков) е роден на 30 септември/13 октомври 1913 г. в гр. Самара. През 1920 г. заедно с родителите си емигрира в гр. Харбин, Китай. Пише стихове от ученическите години. Завършва юридическия факултет на Харбинския университет и факултета по френски език към Шанхайския университет (1936 г.). Член е на литературните обединения „Чураевка” и „Понедельник”. Превежда поезия от френски език. Публикува стихове в периодични издания и литературни сборници като „Парус”, „Чураевка”, „Излучины”, „Мысль и творчество”, „Феникс” и др. През 1953 г. се връща в СССР. Негови стихове са включени в книгите „Русский Харбин” (1998 г.) и „Русская поэзия Китая” (2001 г.). Автор е на няколко научни монографии, на учебното помагало „Книга для учителя к учебнику французского языка для 4 класса средней школы” и автобиографичната книга „О судьбе изгнанников печальной”. Умира на 30 юни 2007 г. в Москва.