„ЧТО ТЪЙ МОЖЕШЬ...”
Дмитрий Сергеевич Мережковский (1865-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАК ЖИВЕЕШ
Как живееш? В безумна борба
свободата не можеш обходи:
покори се, дух мой, на съдба,
на невидими сили природни!
Ако трябва – смирено бъди!
И помни в безпорядъка страдащ:
незадълго са твойте беди,
незадълго е земната радост.
Ако трябва – докрай се вречи,
поеми към небесната порта.
От живот и от смърт се учи
да си смел и в смъртта, и в живота!
Ударения
КАК ЖИВЕЕШ
Ка́к живе́еш? В безу́мна борба́
свобода́та не мо́жеш обхо́ди:
покори́ се, дух мо́й, на съдба́,
на неви́дими си́ли приро́дни!
Ако тря́бва – смире́но бъди́!
И помни́ в безпоря́дъка стра́дашт:
незадъ́лго са тво́йте беди́,
незадъ́лго е зе́мната ра́дост.
Ако тря́бва – докра́й се вречи́,
поеми́ към небе́сната по́рта.
От живо́т и от смъ́рт се учи́
да си сме́л и в смъртта́, и в живо́та!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Мережковский
ЧТО ТЪЙ МОЖЕШЬ...
Что ты можешь? В безумной борьбе
Человек не достигнет свободы:
Покорись же, о, дух мой, судьбе
И неведомым силам природы!
Если надо, – смирись и живи!
Об одном только помни, страдая:
Ненадолго – страданья твои,
Ненадолго – и радость земная.
Если надо, – покорно вернись,
Умирая, к небесной отчизне,
И у смерти, у жизни учись –
Не бояться ни смерти, ни жизни!
1891 г.
---------------
Руският писател, поет, публицист, драматург и религиозен философ Дмитри Мережковски (Дмитрий Сергеевич Мережковский) е роден на 2/14 август 1865 г. в Санкт Петербург. Първото му публикувано стихотворение е от 1881 г. в литературния сборник „Отклик”. Завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1888 г.). Завежда отдел в сп. „Русская мысль” (1909 г.). Публикува поезия и проза в издания като „Северный вестник”, „Мир Божий”, „Мир искусства”, „Новый путь”, „Меч” и др. От 1906 до 1914 г. живее във Франция, често посещава Русия. Ярък представител на Сребърния век на руската литература, той е един от основателите на руския символизъм, основоположник на жанра историософски роман. Съпруг е на поетесата Зинаида Гиппиус. Десет пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Трудът му „О причинах упадка и новых течениях современной русской литературы” (1893 г.) е естетична декларация на руското дисидентство. В трилогията си „Христос и Антихрист” (1895-1905 г.), в романа „Александр I” и в историческите си пиеси той осмисля световната история като вечна борба между „религията на духа” и „религията на плътта”. През 1920 г. емигрира в Полша, след което се премества във Франция. Основава и ръководи в. „Свобода” и сп. „Новый дом”, сътрудничи на издания като „Числа”, „Совреме;нные запи;ски” и „Новый корабль”, чете лекции в различни европейски държави. Основава литературно-философското общество „Зеленая лампа” (1927 г.). Автор е на стихосбирките „Стихотворения, 1883-1887” (1888 г.), „Символы. Песни и поэмы” (1892 г.), „Новые стихотворения” (1896 г.), „Собрание стихов” (1904 г.), на книгите с романи, новели, историческа есеистика и монографии „Смерть богов. Юлиан Отступник” (1895 г.), „Рыцарь за прялкой” (1895 г.), „Святой Сатир” (1895 г.), „Из Анатоля Франса” (1895 г.), „Любовь сильнее смерти” (1896 г.), „Наука любви” (1896 г.), „Железное кольцо” (1897 г.), „Превращение” (1897 г.), „Флорентийская новелла XV века” (1897 г.), „Воскресшие боги. Леонардо да Винчи” (1901 г.), „Антихрист. Пётр и Алексей” (1904 г.), „Грядущий хам” (1906 г.), „Павел I” (1908 г.), „Александр I” (1913 г.), „Две тайны русской поэзии. Некрасов и Тютчев” (1915 г.), „14 декабря” (1918 г.), „Рождение богов. Тутанкамон на Крите” (1924 г.), „Мессия” (1927 г.), „Наполеон” (1929 г.), „Иисус Неизвестный” (1932 г.), „Павел. Августин” (1936 г.), „Св. Франциск Ассизский” (1938 г.), „Жанна д’Арк и Третье Царство Духа” (1938 г.), „Данте” (в два тома, 1939 г.), на книги с публицистика и преводи, на драматургия, киносценарии и др. Умира на 9 декември 1941 г. в Париж.