„ОЗЕРУ ПЕРЕСЛАВЛЯ-ЗАЛЕССКОГО”
Дмитрий Иванович Хвостов (1757-1835 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ПЕРЕСЛАВЛ-ЗАЛЕСКОТО ЕЗЕРО
Гордей се, Переславл, със свойто езеро;
крилати питомци вопият за добро,
след гневни бури на стихии
с геройски преход през беди
над бездни на американските води
бдят за величието на Русия.
* Переславл Залески е град в Ярославска област на Русия. Основан е през 1152 г. като бъдеща столица на Североизточна Русия. От 1688 до 1692 г. цар Петър I строи на брега на Плешчеевото езеро край града флотилия, с която се поставя началото на руския военен флот.
Ударения
НА ПЕРЕСЛАВЛ-ЗАЛЕСКОТО ЕЗЕРО
Горде́й се, Пересла́вл, със сво́йто езеро́;
крила́ти пи́томци вопи́ят за добро́,
след гне́вни бу́ри на стихи́и
с геро́йски пре́ход през беди́
над бе́здни на америка́нските води́
бдят за вели́чието на Руси́я.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Хвостов
ОЗЕРУ ПЕРЕСЛАВЛЯ-ЗАЛЕССКОГО
Гордися, Переславль! Ты озером своим;
Крылатые птенцы, взлелеянные им,
Средь бурь разгневанных стихии,
Геройский совершая ход
В пучине яростной Американских вод,
Блюстят величество России.
1823 г.
Дмитрий Хвостов
ОЗЕРУ ПЕРЕСЛАВЛЯ-ЗАЛІССЬКОГО (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Пишайся, Переславль, ти озером своїм!
Крилаті пташенята, що виплекані ним,
Посеред бур розгніваних стихії,
Геройський здійснюючи хід
У вирі вод Америки, і бід,
Дотримують Величність для Росії.
---------------
Руският поет, писател и преводач Дмитри Хвостов (граф Дмитрий Иванович Хвостов) е роден на 19/30 юли 1757 г. в Санкт Петербург. Завършва Московския университет. В периода 1797-1803 г. е обер-прокурор на Светия Синод, през 1799 г. е удостоен с графска титла, след това е сенатор и член на Държавния съвет. Съиздател е на сп. „Друг просвещения” (1802-1806 г.), подготвя речник на руските писатели. Пише стихове, басни, оди, драми и послания, превежда творби на Расин и Буало. Представител е на литературното направление класицизъм. Почетен член е на Императорската академия на науките и изкуствата (1791 г.) и на литературното общество „Беседа любителей русского слова” (1800 г.), действителен таен съветник. Автор е на книгите „Избранные притчи из лучших сочинителей российскими стихами” (1802 г.), „Лирические творения графа Хвостова” (1810 г.), „Послания в стихах графа Дмитрия Хвостова” (1814 г.), „Андромаха” (1815 г.), „Полное собрание стихотворений графа Хвостова” (в 4 тома, 1817-1818 г.) и др. Поезията му е критикувана и осмивана от неговите съвременници, смятат го за посредствен стихотворец. Умира на 22 октомври/2 ноември 1835 г. в Санкт Петербург.