„ПРОЩАЙ, ПОЗАБУДЬ...”
Иосиф Александрович Бродский (1940-1996 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРОСТИ МИ И СБОГОМ
Прости ми
и сбогом,
аз търся покой.
Писма изгори
като мост.
Да бъде мъжествен
пътят твой,
да бъде той прям и прост.
И нека в мъглата
за теб да блести
сърмата на звездни игри,
с надежди сред дланите
нека си ти,
огънят ти да гори.
Да има виелици,
бури и лед,
и рев на пожар разярен,
да имаш неспирно късмет занапред,
повече вяра от мен.
Да бъде могъщ
и победен денят,
гърмящ в твойта силна гръд.
Щастлив съм за тези,
които вървят,
може би,
в твоя път.
Ударения
ПРОСТИ МИ И СБОГОМ
Прости́ ми и сбо́гом, аз тъ́рся поко́й.
Писма́ изгори́ като мо́ст.
Да бъ́де мъже́ствен пъ́тят тво́й,
да бъ́де той пря́м и про́ст.
И не́ка в мъгла́та за те́б да блести́
сърма́та на зве́здни игри́,
с наде́жди сред дла́ните не́ка си ти́,
о́гънят ти да гори́.
Да и́ма вие́лици, бу́ри и ле́д,
и ре́в на пожа́р разяре́н,
да и́маш неспи́рно късме́т занапре́д,
по́вече вя́ра от ме́н.
Да бъ́де могъ́шт и побе́ден деня́т,
гърмя́шт в тво́йта си́лна гръ́д.
Штастли́в съм за те́зи, кои́то вървя́т,
мо́же би, в тво́я пъ́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иосиф Бродский
ПРОЩАЙ, ПОЗАБУДЬ...
Прощай,
Позабудь
И не обессудь.
А письма сожги,
Как мост.
Да будет мужественным
твой путь,
да будет он прям и прост.
Да будет во мгле
для тебя гореть
звездная мишура,
да будет надежда
ладони греть
у твоего костра.
Да будут метели,
снега, дожди
и бешеный рев огня,
да будет удач у тебя впереди
больше, чем у меня.
Да будет могуч и прекрасен
бой,
гремящий в твоей груди.
Я счастлив за тех,
которым с тобой,
может быть,
по пути.
1957 г.
---------------
Руският поет, есеист, драматург и преводач Йосиф Бродски (Иосиф Александрович Бродский) е роден на 24 май 1940 г. в Ленинград. Първите му стихотворения са от 1956 г., първата му публична изява като поет е през 1960 г., когато чете свои стихове в Двореца на културата в Ленинград; първото му публикувано стихотворение е в сп. „Костёр” (1962 г.). През 1964 г. е арестуван и осъден на 5 години принудителен труд по странното обвинение „за тунеядство”. Присъдата му предизвиква широк отзвук сред световната общественост. През 1965 г. е назначен за преводач към ленинградското отделение на Съюза на писателите в СССР, с което присъдата му е „замразена”, но ръкописите му не се издават в Русия, въпреки че в чужбина името му вече е известно. През 1971 г. е избран за член на Баварската академия на изящните изсуства. През 1972 г. е лишен от съветско гражданство и заминава на Запад – първо в Австрия, след това в Англия и в САЩ. Продължава живота си като университетски преподавател по история на руската литература, руска и световна поезия, теория на стиха и др. в 6 американски и британски университета. Автор е на стихосбирките „Стихотворения и поэмы” (1965 г.), „Остановка в пустыне” (1970 г.), „Selected poems” (1973 г.), „Конец прекрасной эпохи: Стихотворения 1964-1971” (1977 г.), „Часть речи: Стихотворения 1972-1976” (1977 г.), „A Part of Speech” (1980 г.), „Римские элегии” (1982 г.), „Новые стансы к Августе” (1983 г.), „Мрамор” (1984 г.), „Less Than One: Selected Essays” (1986 г.), „Урания” (1987 г.), „To Urania” (1988 г.), „Marbles” (1989 г.), „Примечания папоротника” (1990 г.), „Осенний крик ястреба: стихотворения 1962-1989 годов” (1990 г.), „Watermark” (1992 г.), „Стихотворения” (1991 г.), „Каппадокия” (1993 г.), „В окрестностях Атлантиды” (1995 г.), „So Forth: Poems” (1996 г.), „Пейзаж с наводнением” (1996 г.) и др., на книги с драматургия, есеистика, публицистика, проза и преводи. Лауреат е на Нобелова награда за литература (1987 г.). Гражданин е на СССР и на САЩ. Умира на 28 януари 1996 г. в Ню Йорк.