Маргарита Алигер И впервые мы проснулись рядом Пър

Красимир Георгиев
„И ВПЕРВЫЕ МЫ ПРОСНУЛИСЬ РЯДОМ...”
Маргарита Иосифовна Зейлигер/Алигер (1915-1992 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЪРВИ ПЪТ СЪБУДИХМЕ СЕ РЕДОМ

...Първи път събудихме се редом
в смътно утро в делничния ден.
Синьо-синьо, тихо-тихо ведър,
ти безмълвно гледаше към мен.

Щастие и мъка в миг видяхме,
те не могат да се разделят...
Затова един до друг мълчахме
в утрото пред трудния ни път.


Ударения
ПЪРВИ ПЪТ СЪБУДИХМЕ СЕ РЕДОМ

...Пъ́рви пъ́т събу́дихме се ре́дом
в смъ́тно у́тро в де́лничния де́н.
Си́ньо-си́ньо, ти́хо-ти́хо ве́дър,
ти безмъ́лвно гле́даше към ме́н.

Шта́стие и мъ́ка в ми́г видя́хме,
те не мо́гат да се разделя́т...
Затова́ еди́н до дру́г мълча́хме
в у́трото пред тру́дния ни пъ́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Маргарита Алигер
И ВПЕРВЫЕ МЫ ПРОСНУЛИСЬ РЯДОМ...

...И впервые мы проснулись рядом
смутным утром будничного дня.
Синим-синим, тихим-тихим взглядом
ты глядел безмолвно на меня.

Есть минута счастья и печали,
и черты меж них не провести...
Именно об этом мы молчали
первым утром страдного пути.

               1946 г.




---------------
Руската поетеса и преводачка Маргарита Алигер (Маргарита Иосифовна Зейлигер/ Алигер) е родена на 24 септември/7 октомври 1915 г. в Одеса. Дебютира в литературния печат през 1933 г. със стихотворенията „Будни” и „Дождь”, публикувани в сп. „Огонёк”. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1937 г.). Била е военен кореспондент в блокадния Ленинград. През 1955 г. участва в създаването на алманах „Литературная Москва”, член е на редколегията на сп. „Воскресенье литературное” (1992 г.). Превежда поезия от български, грузински, идиш, азерски, украински, латишки, узбекски, унгарски, литовски и корейски език. Авторка е на стихосбирките „Год рождения” (1938 г.), „Зоя” (1942 г.), „Памяти храбрых” (1942 г.), „Сказки о правде” (1945 г.), „Ленинские горы” (1953 г.), „Из записной книжки” (1957 г.), „Несколько шагов” (1962 г.), „Синий час” (1970 г.), „Зоя. Поэмы и стихи” (1971 г.), „Стихи и проза” (в два тома, 1975 г.), „Тропинка во ржи” (1980 г.), „Четверть века” (1981 г.), „Собр. соч.” (в три тома, 1984 г.), „Встречи и разлуки” (1989 г.) и др. Умира на 1 август 1992 г. след нещастен случай в селището Мичуринец, Московска област.