„ГАМЛЕТ”
Борис Леонидович Пастернак (1890-1960 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ХАМЛЕТ
Стихна шум. На сцената излизам.
Прислонен в декорния подход,
отзвучават от далеч и близо
случките на моя вял живот.
Върху мен тежи сумракът нощен
с хиляди бинокли на оси.
Ако е възможно, Аве Отче,
таз горчива чаша отнеси.
Твоят замисъл любим ми стана,
ролята поемам в тези дни.
Но сега се ниже друга драма,
строго този път ме уволни.
Но по сцени действията действат,
с неизбежен край е този път.
Сам съм, всичко е във фарисейство.
Тук живей, не в ширното отвъд.
Ударения
ХАМЛЕТ
Сти́хна шу́м. На сце́ната изли́зам.
Прислоне́н в деко́рния подхо́д,
отзвуча́ват от дале́ч и бли́зо
слу́чките на мо́я вя́л живо́т.
Върху ме́н тежи́ сумра́кът но́штен
с хи́ляди бино́кли на оси́.
Ако е възмо́жно, А́ве О́тче,
таз горчи́ва ча́ша отнеси́.
Тво́ят за́мисъл люби́м ми ста́на,
ро́лята пое́мам в те́зи дни́.
Но сега́ се ни́же дру́га дра́ма,
стро́го то́зи път ме уволни́.
Но по сце́ни де́йствията де́йстват,
с неизбе́жен край е то́зи пъ́т.
Са́м съм, вси́чко е във фарисе́йство.
Ту́к живе́й, не в ши́рното отвъ́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Пастернак
ГАМЛЕТ
Гул затих. Я вышел на подмостки.
Прислонясь к дверному косяку,
Я ловлю в далеком отголоске,
Что случится на моем веку.
На меня наставлен сумрак ночи
Тысячью биноклей на оси.
Если только можно, Aвва Oтче,
Чашу эту мимо пронеси.
Я люблю Твой замысел упрямый
И играть согласен эту роль.
Но сейчас идет другая драма,
И на этот раз меня уволь.
Но продуман распорядок действий,
И неотвратим конец пути.
Я один, все тонет в фарисействе.
Жизнь прожить – не поле перейти.
1946 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Борис Пастернак (Борис Леонидович Пастернак) е роден на 29 януари/10 февруари 1890 г. в Москва. На Запад е известен с трагичния си роман за Съветска Русия „Доктор Живаго“ (1957 г.), а в Русия е по-известен като поет. Първата си поетична книга „Близнец в тучах” публикува през 1914 г., а през 1917 г. излиза книгата му „Сестра моя жизнь“, смятана за най-влиятелната стихосбирка на руски език през ХХ век. Стилът му е модернистичен и многоцветен. През следващите години пише и публикува поезия и проза, но не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Превежда Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Гьоте („Фауст“), Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Верлен и др. След като написва романа „Доктор Живаго“, цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата и той успява да я изпрати и издаде през 1957 г. в Италия. Това предизвиква репресии срещу него, продължили до края на живота му. През 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература. Умира на 30 май 1960 г. в Переделкино.