„НАШ ВЕК”
Фёдор Иванович Тютчев (1803-1873 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАШИЯТ ВЕК
И не плътта, духът се разврати,
човекът днес отчаяно тъгува...
От нощен мрак към утрини лети,
а светлина намерил, се бунтува.
Обръгнат от безверие и вял,
непоносимото понася с воля...
И вече свойта гибел осъзнал,
за вяра жаден е... ала не моли...
С молитви и сълзи не казва той
как страда пред затворените двери:
„Пусни ме! Аз ти вярвам, боже мой!
О, помогни на моето неверие!”
Ударения
НАШИЯТ ВЕК
И не́ плътта́, духъ́т се разврати́,
чове́кът дне́с отча́яно тъгу́ва...
От но́штен мра́к към у́трини лети́,
а светлина́ наме́рил, се бунту́ва.
Обръ́гнат от безве́рие и вя́л,
непоноси́мото пона́ся с во́ля...
И ве́че сво́йта ги́бел осъзна́л,
за вя́ра жа́ден е... ала́ не мо́ли...
С моли́тви и сълзи́ не ка́зва то́й
как стра́да пред затво́рените две́ри:
„Пусни́ ме! Аз ти вя́рвам, бо́же мо́й!
О, помогни́ на мо́ето неве́рие!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Фёдор Тютчев
НАШ ВЕК
Не плоть, а дух растлился в наши дни,
И человек отчаянно тоскует...
Он к свету рвется из ночной тени
И, свет обретши, ропщет и бунтует.
Безверием палим и иссушен,
Невыносимое он днесь выносит...
И сознает свою погибель он,
И жаждет веры... но о ней не просит.
Не скажет ввек, с молитвой и слезой,
Как ни скорбит перед замкнутой дверью:
„Впусти меня! – Я верю, боже мой!
Приди на помощь моему неверью!..”
1851 г.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Фьодор Тютчев (Фёдор Иванович Тютчев) е роден на 23 ноември/5 декември 1803 г. в с. Овстуг, Орловска губерния, близо до Брянск. Първите му публикации са от 1818 г. Член е на Обществото на любителите на руската словесност (1819 г.). Публикува стихове в издания като „Современник”, „Русское слово”, „Русский архив” и др. Завършва филология в Московския университет (1821 г.). През 1822 г. получава назначение в руското посолство в Мюнхен и до 1844 г. е на работа в дипломатическите мисии на Русия в Германия и Италия. Превежда творби на Хораций, Хайне и др. Действителен статски съветник (1857 г.), член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1857 г.), таен съветник (1865 г.). От 1858 до 1873 г. е председател на Комитета за чуждестранна цензура. Има философска, символична и лирическа поезия, голяма популярност добиват стиховете му от „Денисьевский цикл”. В статиите си застъпва широко теми, свързани с панславизма. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1854 г.) и „Стихотворения” (1868 г.), след смъртта му излизат десетки издания с негови стихове и политически статии, сред които „Стихотворения и политические статьи” (1886 г.), „Полное собрание сочинений” (1913 г.), „Тютчевиана. Эпиграммы, афоризмы и остроты Ф. И. Тютчева” (1922 г.) и др. Умира на 15/27 юли 1873 г. в Царско село, Санктпетербургска губерния.