„МУЧИТЕЛЬНЫЙ ДАР”
Валерий Яковлевич Брюсов (1873-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЪЧИТЕЛЕН ДАР
„И се издига дъх крилат
между земята и небето...”
Е. Баратински
На тайнствена плоскост убогу да мога,
мъчителен дар богове ми отреждат.
И ето, блуждая в безумна тревога,
и ето, измъчват ме болни надежди.
Нетукашен свят озвучава раздоли,
браздят евмениди, лами благовелят...
Протягам ръце, но напразно се моля,
пред нас невидимо стени ни разделят.
Земя не за мен, небеса недостъпни,
мечтите съвсем са, съвсем невъзможни.
Надеждите мои за рай са престъпни,
безкрай вдъхновения май са нищожни!
Ударения
МЪЧИТЕЛЕН ДАР
„И се изди́га дъ́х крила́т
между земя́та и небе́то...”
На та́йнствена пло́скост убо́гу да мо́га,
мъчи́телен да́р богове́ ми отре́ждат.
И е́то, блужда́я в безу́мна трево́га,
и е́то, измъ́чват ме бо́лни наде́жди.
Нету́кашен свя́т озвуча́ва раздо́ли,
браздя́т евмени́ди, лами́ благове́лят...
Протя́гам ръце́, но напра́зно се мо́ля,
пред на́с невиди́мо стени́ ни разде́лят.
Земя́ не за ме́н, небеса́ недостъ́пни,
мечти́те съвсе́м са, съвсе́м невъзмо́жни.
Наде́ждите мо́и за ра́й са престъ́пни,
безкра́й вдъхнове́ния ма́й са ништо́жни!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Брюсов
МУЧИТЕЛЬНЫЙ ДАР
„И ношусь, крылатый вздох,
Меж землей и небесами...”
Е. Баратынский
Мучительный дар даровали мне боги,
Поставив меня на таинственной грани.
И вот я блуждаю в безумной тревоге,
И вот я томлюсь от больных ожиданий.
Нездешнего мира мне слышатся звуки,
Шаги эвменид и пророчества ламий…
Но тщетно с мольбой простираю я руки,
Невидимо стены стоят между нами.
Земля мне чужда, небеса недоступны,
Мечты навсегда, навсегда невозможны.
Мои упованья пред небом преступны,
Мои вдохновенья пред небом ничтожны!
1895 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Валерий Яковлевич Брюсов е роден на 1/13 декември 1873 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1899 г.). Пише от дете, първите му поетични публикации са от 1884 г. Основоположник е на руския символизъм, издава тритомната антология „Русские символисты” (1894-1895 г.). Секретар е на сп. „Нов път” (от 1902 г.), издава литературното списание „Весы” (1904-1908 г.). Председател е на Президиума на Общоруския съюз на поетите (1919-1921 г.). От 1919 г. работи в Държавното издателство, член е на Държавния учебен съвет, професор е в Московския държавен университет. През 1921 г. организира Висшия литературно-художествен институт (после ВЛХИ „В. Я. Брюсов”) и до смъртта си е негов ректор. Автор е на няколко книги с преводи на френските символисти – „Романсы без слов” (1894 г.), „Chefs doeuvre”/„Шедевры” (1895 г.), „Me eum esse”/„Это я” (1897 г.) и др., на стихосбирките „Tertia Vigilia”/„Третья стража” (1900 г.), „Urbi et Orbi”/„Городу и миру” (1903 г.), „StejanoV”/„Венок” (1906 г.), „Зеркало теней” (1912 г.), „Дали” (1922 г.), „Спеши” (1924 г.) и др., на сборници с литературна критика и на историческите романи „Огненный ангел” (1908 г.) и „Алтарь победы” (1913 г.). Умира на 9 октомври 1924 г. в Москва.