„НЕ ЛИШАЙ МЕНЯ ПРАВА ТЕБЯ РЕВНОВАТЬ...”
Маргарита Иосифовна Зейлигер/Алигер (1915-1992 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДА ОСТАНА БЕЗ ПРАВО НА РЕВНОСТ НЕ ЩА
Да остана без право на ревност не ща,
задушена от каменна мъка.
Заповядай да тръгна, да търся в нощта
освежаваща хладна разлъка.
Или ти не разбираш любовната стръв,
от която къде да се скрием?
Туй е лекото тяло и тежката кръв,
и сърцата крилати, и ние.
Туй е ранното утро и остър кинжал,
раздробяващ душата на части.
Туй е храброст и страх, туй е пламък и жар,
униженост, величие, честност, лъжа,
от които е нашето щастие.
Ударения
ДА ОСТАНА БЕЗ ПРАВО НА РЕВНОСТ НЕ ЩА
Да оста́на без пра́во на ре́вност не шта́,
задуше́на от ка́менна мъ́ка.
Заповя́дай да тръ́гна, да тъ́рся в ноштта́
освежа́вашта хла́дна разлъ́ка.
Или ти́ не разби́раш любо́вната стръ́в,
от коя́то къде́ да се скри́ем?
Туй е ле́кото тя́ло и те́жката кръ́в,
и сърца́та крила́ти, и ни́е.
Туй е ра́нното у́тро и о́стър кинжа́л,
раздробя́вашт душа́та на ча́сти.
Туй е хра́брост и стра́х, туй е пла́мък и жа́р,
униже́ност, вели́чие, че́стност, лъжа́,
от кои́то е на́шето шта́стие.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Маргарита Алигер
НЕ ЛИШАЙ МЕНЯ ПРАВА ТЕБЯ РЕВНОВАТЬ...
Не лишай меня права тебя ревновать,
задыхаясь от каменной муки.
Прикажи мне уйти для того, чтоб узнать
освежающий холод разлуки.
Иль тебе непонятно, что значит любовь,
от которой нам некуда деться?
Это легкое тело, тяжелая кровь
и крылатое светлое сердце.
Это раннее утро и ранящий нож,
разрезающий душу на части.
Это храбрость и страх, это пламень и дрожь,
униженье, величье, и честность, и ложь,
из которых слагается счастье.
1954 г.
---------------
Руската поетеса и преводачка Маргарита Алигер (Маргарита Иосифовна Зейлигер/ Алигер) е родена на 24 септември/7 октомври 1915 г. в Одеса. Дебютира в литературния печат през 1933 г. със стихотворенията „Будни” и „Дождь”, публикувани в сп. „Огонёк”. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1937 г.). Била е военен кореспондент в блокадния Ленинград. През 1955 г. участва в създаването на алманах „Литературная Москва”, член е на редколегията на сп. „Воскресенье литературное” (1992 г.). Превежда поезия от български, грузински, идиш, азерски, украински, латишки, узбекски, унгарски, литовски и корейски език. Авторка е на стихосбирките „Год рождения” (1938 г.), „Зоя” (1942 г.), „Памяти храбрых” (1942 г.), „Сказки о правде” (1945 г.), „Ленинские горы” (1953 г.), „Из записной книжки” (1957 г.), „Несколько шагов” (1962 г.), „Синий час” (1970 г.), „Зоя. Поэмы и стихи” (1971 г.), „Стихи и проза” (в два тома, 1975 г.), „Тропинка во ржи” (1980 г.), „Четверть века” (1981 г.), „Собр. соч.” (в три тома, 1984 г.), „Встречи и разлуки” (1989 г.) и др. Умира на 1 август 1992 г. след нещастен случай в селището Мичуринец, Московска област.