Кръвясаха очите на мъглата.
И стана зверски тъмно над града.
С камшици заплющяха по стъклата
най-яростните сприи на дъжда.
Притиснати във калната мазилка,
вратите - като бабички пред сън,
избълваха и жупел, и чернилка
И стана още по-зловещо вън.
След миг се сурна зимната вихрушка
и пищният й нощен карнавал
във дланите си ледени разлюшка
къщурките от крайния квартал.
Единствено комини разпиляват
над покривите с топлия си дъх
снега - нетраен белег на забрава.
и намекът за неизбежна смърт.
Премръзнала душица в шепа стискам
и моля този кучи студ да спре.
Животът ако има заден изход,
дано да бъде излаз на море!