„КРАСОТА”
Дмитрий Борисович Кедрин (1907-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КРАСОТА
На да Винчи мадони – тез горди чела
аз при руските селянки с поглед обхванах,
у рязанските млади зад орни рала
и вършеещи снопи в зори на хармана.
Гарван рошав хлапак хванал в светлата прах,
с преподгъната бащина шуба премина,
в тези сини звезди на очите видях
вдъхновени от тях Васенцови картини.
И от главния път към парче от платно
при бурлаците Репински боси ще свием...
Аз разбирам сега в красотата едно –
само лъч е от слънцето с име Русия!
Ударения
КРАСОТА
На да Ви́нчи мадо́ни – тез го́рди чела́
аз при ру́ските се́лянки с по́глед обхва́нах,
у ряза́нските мла́ди зад о́рни рала́
и върше́ешти сно́пи в зори́ на харма́на.
Га́рван ро́шав хлапа́к хва́нал в све́тлата пра́х,
с преподгъ́ната ба́штина шу́ба преми́на,
в те́зи си́ни звезди́ на очи́те видя́х
вдъхнове́ни от тя́х Васенцо́ви карти́ни.
И от гла́вния пъ́т към парче́ от платно́
при бурла́ците Ре́пински бо́си ште сви́ем...
Аз разби́рам сега́ в красота́та едно́ –
са́мо лъ́ч е от слъ́нцето с и́ме Руси́я!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Кедрин
КРАСОТА
Эти гордые лбы винчианских мадонн
Я встречал не однажды у русских крестьянок,
У рязанских молодок, согбенных трудом,
На току молотящих снопы спозаранок.
У вихрастых мальчишек, что ловят грачей
И несут в рукаве полушубка отцова,
Я видал эти синие звезды очей,
Что глядят с вдохновенных картин Васнецова.
С большака перешли на отрезок холста
Бурлаков этих репинских ноги босые...
Я теперь понимаю, что вся красота –
Только луч того солнца, чье имя – Россия!
1942 г.
---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Кедрин (Дмитрий Борисович Кедрин) е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Пише стихотворения от 9-годишна възраст. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Грядущая смена” и ръководи литературното обединение „Молодая кузница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван и изкарва близо две години в затвора. След освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Кузница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското изд. „Молодая гвардия”. Превежда поезия от украински, белоруски, литовски, грузински и др. езици. Публикува поезия в издания и литературни сборници като „Красная новь”, „Октябрь”, „Новый мир”, „День советской поэзии”, „Победители” и др. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния в. „Сокол Родины” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбирка на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са баладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влак около с. Тарасовка, Московска област. Предполага се, че е убит.