ЯНВАРЬ 2017. МОСКВА. БИБЛИОТЕКА им. М. Ю. ЛЕРМОНТОВА.
ВЫСТУПЛЕНИЕ КОМПОЗИТОРА ЕЛЕНЫ КОЖУХОВСКОЙ И МЕЦЦО-СОПРАНО ВАНДЫ ВОЙНАЛОВИЧ
На снимке: Романс "Запах розы подарю в тиши туманов ", слова Ольги Мальцевой-Арзиани, музыка Елены Кожуховской, исполняет Ванда Войналович. За роялем - композитор Елена Кожуховская.
ЗАПАХ РОЗЫ ПОДАРЮ В ТИШИ ТУМАНОВ....
Романс.
Ольга Мальцева-Арзиани
( с переводами на украинский и болгарский языки)
*
Радость с горечью впитает нежность сердца,
Но от горечи лишь привкус на губах.
Так открой души своей скорей мне дверцу...
И явлюсь тебе, быть может, в светлых снах...
*
Запах розы подарю в тиши туманов,
Напою тебя предутренней росой.
Запах розы удивительный и пряный
Предназначен, предначертан нам с тобой...
*
Горечь радости - как скорая разлука,
Радость горечи - как розы аромат.
Никогда не сможем жить мы друг без друга...
Подари мне на прощанье нежный взгляд...
*
Снова мчусь туда, где снишься мне ночами.
Снова ждёшь меня, и я назад вернусь.
К нежным розам прикоснусь тогда губами,
И исчезнет в море счастья наша грусть...
*
Запах розы подарю в тиши туманов,
Напою тебя предутренней росой.
Запах розы удивительный и пряный
Предназначен, предначертан нам с тобой...
* * *
ДУХ ТРОЯНДИ ПОДАРУЮ У ТУМАНІ
(вільний переклад П.Голубкова)
Вип’є радість з гіркотою ніжність серця,
Гіркота - лише як присмак на губах.
Так відкрий мені душі скоріше дверці...
І, можливо, я явлюся в світлих снах...
Дух троянди подарую у тумані,
Напою передранковою росой.
Дух троянди, дивовижніший і пряний,
Мабуть, нам переднакреслений з тобой...
Гіркота любовіі - як швидка розлука,
Гіркоти надія - як троянди дух.
Неможливо жити друг без друга...
Подаруй же ніжність в час розлук...
Знову мчу туди, де снишся ти ночами.
Знов чекаєш ти, і повернусь я в строк.
До троянди доторкнуся лиш губами, -
Й наче зникне в морі щастя наш смутОк...
Дух троянди подарую у тумані,
Напою передранковою росой.
Дух троянди, дивовижніший і пряний,
Мабуть, нам переднакреслений з тобой...
* * *
С дъх на рози тишината ще дарявам...
Перевод на болгарский язык: Марии Шандурковой
Радостна горчилка пий сърцето жадно,
от горчилката по устните следа.
Отвори душата си за мене цяла...
Аз пред тебе в твоя сън ще се явя...
С дъх на рози тишината ще дарявам,
тебе ще поя с предутринна роса.
Мирисът на розите упойващ, сладък
е за двама ни единствено избран...
Горест -Радост – във разлъка близка дебне,
Радост-Горест – като розов аромат.
Разделени ний не можем да сме с тебе...
Нежен поглед дай ми на изпроводяк...
Пак отивам там, където те сънувам.
Пак ме чакаш ти и аз ще дойда пак.
Рози ще докосна аз тогава с устни,
и ще чезне в радост нашата тъга.
С дъх на рози тишината ще дарявам,
тебе ще поя с предутринна роса.
Мирисът на розите упойващ, сладък
е за двама ни единствено избран...
* * *
АРОМАТ НА РОЗИ В ТИШИНАТА НА МЪГЛАТА
ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕВОД: ГЕНКА БОГДАНОВА
С аромат на рози ще напоя мъглите.
Ще те напоя с предутринна сладка роса.
Ароматът на розите - сладък, наситен,
предназначен е за теб и за мене сега.
Радост вгорчена – тъжната, бърза раздяла!
Спомени с аромат на рози - радост тръпчива.
Без мен ти не можеш! Без теб как бих живяла?
Прощалният поглед ме направи щастлива.
Връщам се там, където те сънувам нощем.
О, знам ,че ме чакаш, затова ще се върна!
Нежни рози ще докосна с устни горещи,
тъгата в море от щастие ще превърна!
Горчива радост попива нежно сърцето.
Опари ми устните – привкус сладко – горчив.
Врата отвори в душата си, откъдето,
ще вляза в твоя светъл сън като лъч красив.!