„СОЛНЦЕ И МОРЕ”
Игорь Васильевич Лотарёв/ Северянин (1887-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЛЪНЦЕ И МОРЕ
Грей морето слънце, слънце грей морето...
Рой вълни ласкаят ясното светило,
влюбено го давят, в амфора го вместват;
сутрин се събуждаш – свети слънце мило!
Слънцето прощава, слънцето не съди,
любещо, морето пак ще го намери...
Туй било е вечно, вечно туй ще бъде,
сила слънчева море не ще измери.
Ударения
СЛЪНЦЕ И МОРЕ
Гре́й море́то слъ́нце, слъ́нце гре́й море́то...
Ро́й вълни́ ласка́ят я́сното свети́ло,
влю́бено го да́вят, в а́мфора го вме́стват;
су́трин се събу́ждаш – све́ти слъ́нце ми́ло!
Слъ́нцето прошта́ва, слъ́нцето не съ́ди,
лю́бешто, море́то па́к ште го наме́ри...
Ту́й било́ е ве́чно, ве́чно ту́й ште бъ́де,
си́ла слъ́нчева море́ не ште́ изме́ри.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Северянин
СОЛНЦЕ И МОРЕ
Море любит солнце, солнце любит море...
Волны заласкают ясное светило
И, любя, утопят, как мечту в амфоре;
А проснешься утром, – солнце засветило!
Солнце оправдает, солнце не осудит,
Любящее море вновь в него поверит...
Это вечно было, это вечно будет,
Только силы солнца море не измерит!
1910 г.
Игорь Северянин
СОНЦЕ І МОРЕ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Море любить сонце, сонце любить море...
Хвилі заласкать це ясне світило,
Люблячи, і втоплять, мрію як в амфОрі;
А на завтра зранку, – сонце засвітило!
Виправдає сонце, сонце не засудить,
Любляче це море – знову в нього вірить...
Так було це вічно, так це вічно буде,
Тільки сили сонця море не знесилить!
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв/ Северянин) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Редовно публикува поезия от 1904 г. Съосновател е на литературното направление егофутуризъм (1911 г.). От 1918 г. живее в Естония. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Преводач и съставител е на антологията с естонски поети на руски език „Поэты Эстонии” (1928 г.). Гастролира в различни страни на Европа и изнася публични четения в Латвия, Литва, Полша, Германия, Дания, Чехословакия, Финландия, България, Румъния, Югославия, Франция и др. Автор е на над 50 стихосбирки, сред които „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (1922 г.), „Плимутрок” (1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Соловей” (1923 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Солнечный дикарь” (1924 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Колокола собора чувств” (1925 г.), „Рояль Леандра” (1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.), „Медальоны” (1934 г.), „Рояль Леандра” (1935 г.) и др. Умира на 20 декември 1941 г. в гр. Талин, Естония.