„ТЫ УСПОКОЙ МЕНЯ...”
Александр Николаевич Вертинский (1889-1957 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ УСПОКОЙ МЕ
Ти успокой ме, че това шега е наша,
че ти по старому си моя и до мен...
Не ме оставяй, сам ми е безкрайно страшно,
така мъчителен без теб е всеки ден...
Но ще си идеш – хладна, без посока,
загърнала сърце в копринен слой.
Не ме презирай, не бъди така жестока,
о, нека мисля, че си още ангел мой.
Ударения
ТИ УСПОКОЙ МЕ
Ти успоко́й ме, че това́ шега́ е на́ша,
че ти́ по ста́рому си мо́я и до ме́н...
Не ме оста́вяй, са́м ми е безкра́йно стра́шно,
така́ мъчи́телен без те́б е все́ки де́н...
Но ште си и́деш – хла́дна, без посо́ка,
загъ́рнала сърце́ в копри́нен сло́й.
Не ме прези́рай, не бъди́ така́ жесто́ка,
о, не́ка ми́сля, че си о́ште а́нгел мо́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Вертинский
ТЫ УСПОКОЙ МЕНЯ...
Ты успокой меня, скажи, что это шутка,
Что ты по-прежнему, по-старому моя...
Не покидай меня, мне бесконечно жутко,
Мне так мучительно, так больно без тебя...
Но ты уйдешь, холодной и далекой,
Укутав сердце в шелк и шиншилля.
Не презирай меня, не будь такой жестокой,
Пусть мне покажется, что ты еще моя.
1930 г.
---------------
Руският поет, композитор, киноактьор, певец и естраден артист Александър Вертински (Александр Николаевич Вертинский) е роден на 9/21 март 1889 г. в Киев. Още като ученик публикува свои разкази в местните вестници и играе в любителски театрални спектакли. С пристигането си в Москва, през 1913 г. той прави своя театрален дебют като актьор и драматург в Театъра на миниатюрата и своя актьорски кинодебют във филма „Обрыв”. През Първата световна война е доброволец на фронта, а след войната продължава да се снима активно в киното, пише и изпълнява песни, има многобройни естрадни изяви и театрални гастроли. През 1920 г. емигрира и продължава своята творческа дейност в Полша, Германия, Франция и други европейски страни, известно време живее в САЩ и в Китай, прави турнета из целия свят. През 1943 г. се връща в родината и прави над две хиляди концерти в театри, заводи и на фронта. След войната продължава да се снима в киното, да твори и да се изявява пред обичащата го публика. Умира непосредствено след последния си концерт в Ленинград – на 21 май 1957 г. За своя път в руската естрада Вертински казва: „Аз бях повече от поет, повече от актьор. Извървях нелекия път на новаторството, създавайки свой собствен жанр...”