„МУЗА”
Анна Андреевна Горенко/ Ахматова (1889-1966 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МУЗА
Когато разбера, че наближава,
в нощта едва дочаквам я така.
Ах, почест, младост, свобода отдавам
на гостенка със свирчица в ръка.
И ето, влиза. С мен е, с мен блянува
внимателно лиричната ми страст.
Аз питам: „Ти на Данте ли диктува
тоз страшен Ад?” Тя отговаря: „Аз!”
Ударения
МУЗА
Кога́то разбера́, че наближа́ва,
в ноштта́ едва́ доча́квам я така́.
Ах, по́чест, мла́дост, свобода́ отда́вам
на го́стенка със сви́рчица в ръка́.
И е́то, вли́за. С ме́н е, с ме́н бляну́ва
внима́телно лири́чната ми стра́ст.
Аз пи́там: „Ти́ на Да́нте ли дикту́ва
тоз стра́шен А́д?” Тя отгова́ря: „А́з!”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Ахматова
МУЗА
Когда я ночью жду ее прихода,
Жизнь, кажется, висит на волоске.
Что почести, что юность, что свобода
Пред милой гостьей с дудочкой в руке.
И вот вошла. Откинув покрывало,
Внимательно взглянула на меня.
Ей говорю: „Ты ль Данте диктовала
Страницы Ада?” Отвечает: „Я”.
1924 г.
Анна Ахматова
МУЗА (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Коли вночі я жду її приходу,
Життя моє немов наприкінці.
Що почесті, що юність, що свобода
Пред гостею з сопілкою в руці.
Ось увійшла. Скидає покривало,
Безстрасно глянувши на мене, мов змія.
Я їй кажу: „Ти Данте надихала
Рядками Аду?” – „Так, звичайно, Я”.
---------------
Руската поетеса и преводачка Ана Ахматова (Анна Андреевна Горенко/ Ахматова) е родена на 11/23 юни 1889 г. в курортен район край Одеса. Първото си стихотворение пише на 11-годишна възраст, първите й поетични публикации в печата са от 1907 г. Учи право в юридическия факултет в Киев и в историко-литературния факултет в Петербург. Представителка е на литературния стил акмеизъм. От 1923 до 1940 г. над публикуването на стиховете й тегне забрана, част от творчеството й е забранена от цензурата до края на 80-те години. През това време тя продължава да пише поезия, пише есета за Пушкин, мемоари за Блок, Манделщам и Модилиани (известни са 16 платна на художника, за които поетесата е позирала). Превежда творчеството на френски, индийски, корейски, арменски и др. автори. Авторка е на стихосбирките „Вечер” (1912 г.), „Четки” (1914 г.), „Белая стая” (1917 г.), „Подорожник” (1921 г.), „Anno Domini” (1922 г.), „Тростник” (1940 г.), „Из шести книг“ (1940 г.), „Избрано” (1943 г.), „Стихотворения” (1961 г.) и др. През 1955 г. е възстановена в Съюза на писателите на СССР. През 1964 г. получава международната литературна награда „Етна-Таормина”, а през 1965 г. става почетен доктор на Оксфордския университет. Умира на 5 март 1966 г. в Москва. Едно от най-значимите й произведения – автобиографичният поетичен цикъл „Реквием”, е публикувано чак през 1989 г.