„СКРОБЬ”
Сергей Константинович Маковский (1877-1962 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СКРЪБ
Аз от скръбта не се боя, когато гали
с любовен зов света на моите видения.
Аз от скръбта не се боя, щом тя разпали
жарава за борба и гняв за разрушения.
Страхувам се от скръб, която пропълзява
в съмненията ми като робиня прашна
и в мрака сенките на мъртви призовава,
на срутените ми надежди сенки страшни.
Сред тях с венец фалшив царица самозвана
е тя. И сънищата на печал подбрана
пред нея зъзнат там, безплодно раздвоени.
Така през есента на гробище студено
с души на грешници край гробните редици
безпомощно кръжат изплашените птици.
Ударения
СКРЪБ
Аз от скръбта́ не се боя́, кога́то га́ли
с любо́вен зо́в света́ на мо́ите виде́ния.
Аз от скръбта́ не се боя́, штом тя́ разпа́ли
жара́ва за борба́ и гня́в за разруше́ния.
Страху́вам се от скръ́б, коя́то пропълзя́ва
в съмне́нията ми като́ роби́ня пра́шна
и в мра́ка се́нките на мъ́ртви призова́ва,
на сру́тените ми наде́жди се́нки стра́шни.
Сред тя́х с вене́ц фалши́в цари́ца самозва́на
е тя́. И съ́ништата на печа́л подбра́на
пред не́я зъ́знат та́м, безпло́дно раздвое́ни.
Така́ през есента́ на гро́биште студе́но
с души́ на гре́шници край гро́бните реди́ци
безпомо́штно кръжа́т изпла́шените пти́ци.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Маковский
СКРОБЬ
Я скорби не боюсь, когда она ласкает
напевами любви миры моих видений.
Я скорби не боюсь, когда она пылает
живым огнем борьбы и гневом разрушений.
Страшит меня та скорбь, которая вползает,
трусливою рабой в тайник моих сомнений,
и тени мертвые во мраке созывает,
моих былых надежд отверженные тени.
Средь них, венец надев, царицей самозваной
становится она. И сны печали странной
трепещут перед ней в усилий бесплодном.
Так, осенью глухой на кладбище холодном,
как души грешные, над насыпью гробницы
беспомощно кружат испуганные птицы.
1905 г.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и изкуствовед Сергей Маковски (Сергей Константинович Маковский) е роден на 15/27 август 1877 г. в Санкт Петербург. Първите му публикации са от 1898 г. в сп. „Мир Божий”. Завършва физико-математическия факултет на Петербургския университет (1900 г.). Съосновател и редактор е на списанията „Содружество” (1905 г.), „Старые годы” (1907-1917 г.), „Русская икона” (1913-1914 г.) и „Аполлон” (1909-1917 г.), редактира списанията „Встреча” и „Дело”. През 1919 г. емигрира в Чехословакия, а от 1925 г. живее във Франция. Сътрудничи на издания като „Новое дело”, „Журнал для всех”, „Искусство”, „Трудовой путь”, „Новое русское слово”, „Русская мысль”, „Новый журнал”, „Мосты”, „Грани” и др. Редактор е на руския в. „Возрождение” (1926-1932 г.) и на изд. „Рифма” (1949-1959 г.), председател е на Обединението на руските писатели в Париж (1939-1944 г.), основател е на Обществото на приятелите на руското изкуство и литература (1947 г.), член-основател е на Обществото за запазване на руските културни ценности (1961 г.), чете лекции по история на изкуствата и изнася научни доклади в различни страни. Автор е на стихосбирките „Собрание стихов” (1905 г.), „Вечер” (1941 г.), „Somnium breve” (1948 г.), „Год в усадьбе” (1949 г.), „Круги тени” (1951 г.), „На пути земном” (1953 г.), „В лесу” (1956 г.), „Ещё страница” (1957 г.), „Requiem” (1963 г.), на романа „И аз воздам” (публикуван през 1990 г.), книгите с проза, мемоари, публицистика и изкуствознание „Страницы художественной критики” (в 3 тома, 1906, 1908, 1913 г.), „Русская графика” (1916 г.), „Силуэты русских ху-дожников” (1922 г.), „Последние итоги живописи” (1922 г.), „Графика М. В. Добужин¬ского” (1922 г.), „Народное искусство Подкарпатской Руси” (1925 г.), „Портреты современников” (1955 г.), „На Парнасе Серебряного века” (1962 г.) и др. Умира на 13 май 1962 г. в Париж, Франция.