„ОПЫТ”
Николай Александрович Щёголев (1910-1975 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОПИТ
Самотата е – да – по-голяма беда от марксизма.
Безизходица трупаш и няма родина, любов.
Тръпнеш често, припадащ след римите в зли пароксизми,
сред лавините облачни бродиш с молителен зов.
„Не от този свят...” Пламъци бълват кина, ресторанти
и усещаш край много жени, че самотен си ти
на земята, където минаваш изпаднал и странен,
емигрант си до костите чак, от глава до пети.
Емиграция – да – да живуркаш сред кръг чуждестранци,
туй такава тъга е, туй значи – в запас да държиш
занаяти, езици, умения, музика, танци,
получавайки грош, ти презрение там да търпиш.
Но си горд, ти руснак си, проклел би невяра и ропот –
в теб съзнание трезво понякога спи – и какво?
Ще се пазиш, но срещайки своя мъчителен опит,
ще си тъжен нерядко, но винаги ти с мъжество!
Ударения
ОПИТ
Самота́та е – да́ – по-голя́ма беда́ от маркси́зма.
Безизхо́дица тру́паш и ня́ма роди́на, любо́в.
Тръ́пнеш че́сто, припа́дашт след ри́мите в зли́ парокси́зми,
сред лави́ните о́блачни бро́диш с моли́телен зо́в.
„Не от то́зи свят...” Пла́мъци бъ́лват кина́, рестора́нти
и усе́шташ край мно́го жени́, че само́тен си ти́
на земя́та, къде́то мина́ваш изпа́днал и стра́нен,
емигра́нт си до ко́стите ча́к, от глава́ до пети́.
Емигра́ция – да́ – да живу́ркаш сред кръ́г чуждестра́нци,
туй така́ва тъга́ е, туй зна́чи – в запа́с да държи́ш
заная́ти, ези́ци, уме́ния, му́зика, та́нци,
получа́вайки гро́ш, ти презре́ние та́м да търпи́ш.
Но си го́рд, ти русна́к си, прокле́л би невя́ра и ро́пот –
в теб съзна́ние тре́зво поня́кога спи́ – и какво́?
Ште се па́зиш, но сре́штайки сво́я мъчи́телен о́пит,
ште си тъ́жен неря́дко, но ви́наги ти́ с мъжество́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Щёголев
ОПЫТ
Одиночество – да! – одиночество злее марксизма.
Накопляешь безвыходность: родины нет, нет любви.
Содрогаешься часто, на рифмы кладешь пароксизмы,
Бродишь взором молящим среди облаковых лавин.
„Не от мира сего…” И горят синема, рестораны,
Ходят женщины, будят сознанье, что ты одинок
На земле, где слывешь чудаком захудалым и странным,
Эмигрантом до мозга костей, с головы и до ног.
Эмиграция – да! – прозябанье в кругу чужестранцев,
Это та же тоска, это значит – учить про запас
Все ремесла, языки, машинопись, музыку, танцы,
Получая гроши, получая презренье подчас.
Но ты гордый, ты русский, ты проклял сомненья и ропот –
Что с того, что сознание трезвое спит иногда? –
Но себя ты хранишь, но встречаешь мучительный опыт
Не всегда просветленно, но с мужественностью всегда!
1932 г.
---------------
Руският поет, писател и публицист Николай Шчьоголев (Николай Александрович Щёголев/ Зерцалов) е роден на 7/20 юни 1910 г. в с. Иректе, Североизточен Китай. Завършва търговски колеж към Християнския младежки съюз в Харбин. От 1926 г. е член на литературното обединение „Молодая Чураевка”, а през 1931 г. е председател на организацията. Ръководи творческия съюз „Круг поэтов” (1932 г.), член е на литературното обединение „Пятница” в Шанхай. Публикува поезия, проза и публицистика във вестници, списания и алманаси като „Родина”, „Рубеж”, „Чураевка”, „Понедельник”, „Парус”, „Числа”, „Сегодня”, „Новая жизнь” и в антологии и колективни сборници на руските поети в Китай като „Багульник” (1931 г.), „Семеро” (1931 г.), „Излучины” (1935 г.), „Якорь” (1936 г.) и „Остров” (1946 г.). През 40-те години редактира в. „Родина” и в. „Новый путь” в Шанхай. Член е на просъветския „Союз возвращенцев” (1943-1946 г.). През 1947 г. получава съветско гражданство и се връща в СССР. Работи като учител по английски език и преподавател по история на руската литература в Свердловската консерватория. Посещава курсове в Литературния институт „Максим Горки”, завършва филологическия факултет на Свердловския държавен университет (1953 г.). Автор е на стихосбирката „Искры минувшего” (1929 г.) и на романа „Из записок одиночки” (1943 г.). Негови стихове са включени в антологиите „Русская поэзия Китая” и „Антология русской зарубежной поэзии”. Умира на 15 март 1975 г. в гр. Свердловск, сега Екатеринбург. Творчеството му е събрано в книгата „Николай Щеголев. Победное отчаяние” (2014 г.). Голяма част от поетичното му наследство е изгубена.