„ЧЕРНЕЮТ ВЕЧЕРА...”
Евгений Евгеньевич Яшнов (1881-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЧЕРНЕЯТ ВЕЧЕРИ
Чернеят вечери, димят години,
в душата вятър, вятър, не любов,
жлъч старческа за шир – отминал,
кръвта ненужно дразнещ зов.
Остана ми единствена – последна – радост,
постигната в шахмата подредим,
че преходни са козните на ада,
редът световен – непоколебим!
Ударения
ЧЕРНЕЯТ ВЕЧЕРИ
Черне́ят ве́чери, димя́т годи́ни,
в душа́та вя́тър, вя́тър, не́ любо́в,
жлъч ста́рческа за ши́р – отми́нал,
кръвта́ нену́жно дра́знешт зо́в.
Оста́на ми еди́нствена – после́дна – ра́дост,
пости́гната в шахма́та подреди́м,
че пре́ходни са ко́зните на а́да,
редъ́т свето́вен – непоколеби́м!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Яшнов
ЧЕРНЕЮТ ВЕЧЕРА...
Чернеют вечера, сереют годы,
В душе все ветер, ветер… не любовь,
А старческая желчь свободы –
Ненужной! – раздражает кровь.
Осталась лишь одна – последняя! – отрада:
За шахматною постигать доской,
Что преходящи ухищренья ада,
Неколебим порядок мировой!
1923 г.
---------------
Руският поет, писател, литератор и публицист Евгени Яшнов (Евгений Евгеньевич Яшнов) е роден на 28 ноември 1881 г. в с. Норское, близо до гр. Ярославл. Завършва училище в Ярославл (1897 г.). Работи като коректор във в. „Северный край” и като журналист във вестниците „Самарская газета”, „Самарский курьер”, „Нижегородский листокъ”, „Новости жизни”, „Товарищ”, „Голос” и „Волна”. Обикаля различни страни на Европа и Азия. Арестуват го няколко пъти за прогресивните му възгледи, от 1902 до 1904 г. е в затвора във Вологда. От 1907 г. е статистик в продоволствени и преселнически бюра в Ташкент, Самара, Петроград и Омск, а по време на Гражданската война се преселва в Китай и работи в поделенията на Източната железница в Харбин. Живее в градовете Тянцзин, Пекин и Шанхай. Публикува стихове, разкази, литературна критика и научни разработки в списания в Омск и Владивосток като „Далекая окраина”, „Дальневосточная трибуна”, „Творчество”, „Промышленность Западной Сибири” и в емигрантски издания в Китай като „Вестник Маньчжурии”, „Русское обозрение” и др. Активен член е на Обществото за изучаване на Манчжурския край и на Историческото общество в Шанхай. Автор е на стихосбирките „В каменном городе” (1906 г.), „Голоса молодости” (1907 г.), „Волчий вой” (2012 г.), на книги по икономика, демография и статистика, сред които „Китайское крестьянское хозяйство в Северной Маньчжурии” (1926 г.), „Население и крестьянское хозяйство Китая” (1928 г.), „Особенности истории и хозяйства Китая” (1933 г.), „Очерки Китайского крестьянского хозяйства” (1935 г.) и др. Умира на 25 юни 1943 г. в Шанхай. През 1947 г. излиза сборникът с негова поезия „Стихи”.