„К СОЛОВЬЮ”
Василий Васильевич Попугаев (1778-1816 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ СЛАВЕЯ
(Подражание по английски)
Певец на негата, мил, хармоничен, звънък,
мелодията на небето продължи!
Когато в заник на пламтящата Аврора
величествено приближи нощта –
от върхове планински и гори заспали
простира към полята скръбен чер воал, –
обичам блясъците златни на луната,
обичам да блуждая в тези долини!
Дали възпират ме небесните ти трели
с възторг да проследя променливия тон,
когато мрачна нощ, дошла в покрайнините,
от гробовете сенки тъжни отзове.
Където щастие и вечно лято има,
от тез места зефира пролетен поел,
през студ от топлина живителна прогонен,
пристигаш с аромат на рози и роса.
О, как плачевни, смръщени земите бяха
без своя възродителен унил певец!
Син на прекрасните меланхолични песни,
обичащ горски здрач и гъсти дървеса,
обичащ да въздиша там уединено,
да пее сладко за блестящата луна,
небесната си песен продължи, певецо,
зефира оживявай с нежния си стон
и нека жалбите ти, мъките сърдечни,
в симпатия преляли, с радост ме дарят;
в покой среднощен отгласите ти небесни
въображение сред сенки да зоват
към нас, които вечен мраз ни раздели,
и удоволствия и мамещи надежди
усойницата люта сред цветята скри.
Възпоменанието прелестта възражда
на страстните усмивки, речи и сълзи,
сърцето някога невинно прелъстили.
(Ах, то сълзи сърцето лее и сега!)
Пулсиращата китка ясно си представя
на сцени минали забравени цветя,
и страстната любов, от времето приспана,
с колчан и лък насочва към гръдта стрела!
Към уморените миражи на мечтите
унилост сладка кротката ти песен лей,
тъй удивителна, препълнена с възхита,
каквато не съзира в радости умът!
Окриляй ни с небесния си глас, певецо,
за чувства сладостен и на невинност скъп.
Ударения
КЪМ СЛАВЕЯ
Певе́ц на не́гата, мил, хармони́чен, звъ́нък,
мело́дията на небе́то продължи́!
Кога́то в за́ник на пламтя́штата Авро́ра
вели́чествено приближи́ ноштта́ –
от върхове́ плани́нски и гори́ заспа́ли
прости́ра към поля́та скръ́бен че́р воа́л, –
оби́чам бля́съците зла́тни на луна́та,
оби́чам да блужда́я в те́зи долини́!
Дали́ възпи́рат ме небе́сните ти тре́ли
с възто́рг да проследя́ проме́нливия то́н,
кога́то мра́чна но́шт, дошла́ в покрайнини́те,
от гро́бовете се́нки тъ́жни отзове́.
Къде́то шта́стие и ве́чно ля́то и́ма,
от те́з места́ зефи́ра про́летен пое́л,
през сту́д от топлина́ живи́телна прого́нен,
присти́гаш с арома́т на ро́зи и роса́.
О, как плаче́вни, смръ́штени земи́те бя́ха
без сво́я възроди́телен уни́л певе́ц!
Син на прекра́сните меланхоли́чни пе́сни,
оби́чашт го́рски здра́ч и гъ́сти дървеса́,
оби́чашт да възди́ша там уедине́но,
да пе́е сла́дко за блестя́штата луна́,
небе́сната си пе́сен продължи́, певе́цо,
зефи́ра оживя́вай с не́жния си сто́н
и не́ка жа́лбите ти, мъ́ките сърде́чни,
в симпа́тия преля́ли, с ра́дост ме даря́т;
в поко́й средно́штен о́тгласите ти небе́сни
въображе́ние сред се́нки да зова́т
към на́с, кои́то ве́чен мра́з ни раздели́,
и удово́лствия и ма́мешти наде́жди
усо́йницата лю́та сред цветя́та скри́.
Възпомена́нието прелестта́ възра́жда
на стра́стните усми́вки, ре́чи и сълзи́,
сърце́то ня́кога неви́нно прелъсти́ли.
(Ах, то́ сълзи́ сърце́то ле́е и сега́!)
Пулси́раштата ки́тка я́сно си предста́вя
на сце́ни ми́нали забра́вени цветя́,
и стра́стната любо́в, от вре́мето приспа́на,
с колча́н и лъ́к насо́чва към гръдта́ стрела́!
Към уморе́ните мира́жи на мечти́те
уни́лост сла́дка кро́тката ти пе́сен ле́й,
тъй удиви́телна, препъ́лнена с възхи́та,
каква́то не съзи́ра в ра́дости умъ́т!
Окри́ляй ни с небе́сния си гла́с, певе́цо,
за чу́вства сла́достен и на неви́нност скъ́п.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Попугаев
К СОЛОВЬЮ
(Подражание английскому)
Певец унылости, согласный, милый, звонкий,
Продли еще, продли мелодию небес!
Когда, сквозь заревом пылающу Аврору,
Величественно ночь к нам правит свой полет –
С вершин высоких гор и из лесов дремучих
Простерть свой на луга печальный, черный флер, –
Люблю златым луны сияньем восхищаться,
Люблю в долинах сих спокойных я блуждать!
Твоя небесна трель меня остановляет,
В восторге я внемлю твой переменный тон,
Покуда мрачна ночь в окрестностях долины
Не иззовет теней печальных из гробов.
Где лето вечное и счастье обитают,
С тех мест ты к нам весной с зефирами летишь
И с хладом, прогнанным живящей теплотою,
Курения цветов и росу к нам несешь.
О, сколь места сии плачевны, томны были,
Когда отсутствовал унылый их певец!
Сын меланхолии, прелестной мелодии,
Любящий мрак лесов, ветвистых тень дерев,
Любящий воздыхать в одном уединеньи
И при сиянии луны толь сладко петь,
Продли небесну песнь, продли, певец бесценный,
Пусть зефир раздает здесь твой унылый стон,
Пусть жалобы твои, мучения сердечны
Симпатией своей отраду мне дадут;
При тишине ночной небесны отголоски,
В воображении к нам тени тех зовут,
Нас коих вечное расстание лишило,
Те удовольствия, обманчивы надежды,
Ехидну лютую скрывавшие в цветах.
Воспоминание всю прелесть возрождает
Улыбок страстных тех, тех слез и тех речей,
Что сердце некогда невинно обольстили.
(Ах! сердце оное и ныне слезы льет!)
Его живая кисть столь ясно представляет
Цветы прошедших сцен, о коих я забыл,
И страстная любовь, от время усыпленна,
Берется – грудь разить – за лук и за колчан!
На томны оные мечты воображенья
Унылость сладкую твою песнь кротка льет,
Столь утешительну, столь полну восхищенья,
Каковой в радостях, в забавах ум не зрит!
Продли еще, продли, певец, свой глас небесный,
Он сладостен для чувств, невинности он мил.
1803 г.
---------------
Руският поет, писател, преводач и просветител Василий Попугаев (Василий Васильевич Попугаев) е роден през 1778 г. (по други данни през 1779 г.) в Санкт Петербург. Завършва гимназията към Академията на науките (1797 г.). Работи като учител по руски език и литература, служител в петербургско цензурно ведомство, помощник-редактор на втората руска енциклопедия, началник на архивна комисия, член на законодателна комисия, преводач и др. Притежава енциклопедични познания в областта на философията, юриспруденцията и лингвистиката. Знае няколко европейски и древни езици, превежда от френски, немски, италиански и латински произведения на редица европейски просветители. Публикува поезия и проза в списания като „Свиток муз”, „Любитель словесности”, „Вестник Европы”, „Периодическое издание Вольного общества”, „Талия” и др. Един от деятелите е на Свободното общество на любителите на словесността, науката и изкуствата (1802-1807 г.). Автор е на сантименталната повест „Аптекарский остров, или Бедствия любви” (1800 г.), стихосбирката „Минуты муз” (1801 г.), съчиненията „Опыт о влиянии просвещения на правление и законы” и „О твердости законов” (1802 г.), политическия трактат „О благоденствии народных обществ” (1807 г.) и др. В публицистичните си произведения се застъпва срещу робството и в защита на принципа за неприкосновеност на личността и равенство на всички през законите. Основната част от творчеството му не е публикувана. Умира през 1816 г. в Твер.