Над речной кручиной ива
слезы горькие лила.
Опустила косы низко
и глядит в ручей она.
Отчего же плачет ива?
Отчего же слезы льет?
на другом крутом обрыве
раскрасавец дуб растет.
Сколько раз она пыталась,
длинной русою косой,
зацепить родного друга
и прильнуть к нему листвой.
Но как только ее ветви
чуть заденут за дубок,
налетят шальные ветры
и швыряют их в поток.
Вот и плачет горько ива.
Как же милого ласкать ?
Рядом быть, касаться ветвью,
но нельзя его обнять.
Превод на Български: Юлияна Великова
ПЛАЧЕЩА ВЪРБА
Върбата тъжна над реката
парещи сълзи пролива.
Свела плитките си низко
и в ручая се заглежда.
За какво върбата плаче?
За какво тя сълзи рони?
На стръмната скала съседна,
хубавеляк дъб расте.
Колко пъти се опитва
с русите си дълги коси
да си хване скъп приятел,
Листа до него да допре.
Но клоните за жалост само
едва докосват до дъба.
Налетява палав вятър
и захвърля ги в потока.
Заплаква горко пак върбата.
Как милият да приласкае?
Докосват заедно те клони,
но уви, на се прегръщат.