„ЕСЛИ КОСЫ ДОЖДЕЙ...”
Григорий Ефимович Дикштейн (р. 1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЩОМ КОСИТЕ ДЪЖДОВНИ
Щом косите дъждовни животът върти и разплита
над земята залята в небето изстинало там,
тук елате и вярвайте, песни запейте честити:
има много Любов и Надежда, за трето не знам.
Не е страшно стените познати назад да оставиш,
щом другари до теб са, спокойно е, щом не си сам!
Ще обвържем душите с мостове надеждни и здрави
от Любов и Доверие силни, за трето не знам.
А когато – на нашта планета какво ли не става –
е погълнат от огън и пушек житейският храм,
е, веднъж се умира, дървета и птици остават,
Свобода и Любов ще останат, за трето не знам.
Щом косите дъждовни животът върти и разплита
над земята залята в небето изстинало там,
тук елате и вярвайте, песни запейте честити:
има много Любов и Надежда, за трето не знам.
Ударения
ЩОМ КОСИТЕ ДЪЖДОВНИ
Штом коси́те дъждо́вни живо́тът върти́ и разпли́та
над земя́та заля́та в небе́то изсти́нало та́м,
тук ела́те и вя́рвайте, пе́сни запе́йте чести́ти:
и́ма мно́го Любо́в и Наде́жда, за тре́то не зна́м.
Не е стра́шно стени́те позна́ти наза́д да оста́виш,
штом друга́ри до те́б са, споко́йно е, што́м не си са́м!
Ште обвъ́ржем души́те с мосто́ве наде́ждни и здра́ви
от Любо́в и Дове́рие си́лни, за тре́то не зна́м.
А кога́то – на на́шта плане́та какво́ ли не ста́ва –
е погъ́лнат от о́гън и пу́шек жите́йският хра́м,
е́, веднъ́ж се уми́ра, дърве́та и пти́ци оста́ват,
Свобода́ и Любо́в ште оста́нат, за тре́то не зна́м.
Штом коси́те дъждо́вни живо́тът върти́ и разпли́та
над земя́та заля́та в небе́то изсти́нало та́м,
тук ела́те и вя́рвайте, пе́сни запе́йте чести́ти:
и́ма мно́го Любо́в и Наде́жда, за тре́то не зна́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Дикштейн
ЕСЛИ КОСЫ ДОЖДЕЙ...
Если косы дождей целый век расплетает и вертит,
Над промокшей землею озябшее небо давно,
Приходите ко мне, пойте добрые песни и верьте:
Есть Любовь и Надежда, а третьего нам не дано.
И не страшно знакомые стены надолго оставить,
Если рядом друзья, где мы будем, не все ли равно!
Наши души надежными, прочными свяжем мостами,
Из Любви и Доверья, а третьего нам не дано.
Ну, а если – на нашей планете все может случиться –
От огня и от дыма сердцам горячо и темно...
Только раз умирать, лишь бы жили деревья и птицы,
Есть Любовь и Свобода, а третьего нам не дано.
Если косы дождей целый век расплетает и вертит,
Над промокшей землею озябшее небо давно,
Приходите ко мне, пойте добрые песни и верьте:
Есть Любовь и Надежда, а третьего нам не дано.
1974 г.
---------------
Руският поет, композитор и бард Григори Дикщейн (Григорий Ефимович Дикштейн) е роден на 4 ноември 1936 г. в гр. Харков, Украинска ССР. Пише стихове и свири на китара от 14-годишен. Лауреат е на много всесъюзни и международни конкурси и фестивали на авторската песен. През 1992 г. емигрира в САЩ. Работи като дизайнер, води предавания по руското радио „Новая жизнь” в Чикаго, участва в предавания на радио „Эхо Москвы”, радио „Арсенал”, руския телевизионен канал в Ню Йорк и др. Изнася концерти в САЩ, Канада, Русия, Украйна, Франция, Израел и Германия. Негови стихове и текстове за песни са включени в сборници и антологии като „Оркестр доброй надежды”, „Атланты держат небо”, „Гении рифмы. 500 лучших стихотворений мировой поэзии”, „Реноме”, „Антология авторской песни”, „Антология бардовской песни” и др. Автор е на стихосбирките „И отзовётся эхо!” (1995 г.) и „Мы дети погонь и агоний” (2001 г.), на плочите „И отзовётся эхо” (1987 г.), „Как это делалось” (1989 г.), „Танго с секретом” (1990 г.), албумите „Песни Григория Дикштейна” (1992 г.), „Как это делалось” (1992 г.), „Две души” (1995 г.), компакт-дисковете „Крылья, клеенные воском” (1998 г.), „Старое танго с секретом” (1999 г.), „Как это делалось” (2001 г.), „Лаокоон и другие” (2003 г.), „Слепок с натуры. Концертные записи 1974-1990 гг.” (2006 г.) и „Пересыхающий ручей” (2006 г.). Живее в гр. Чикаго, щата Илинойс в САЩ.