„ТЫ ТЕПЕРЬ ГРАЖДАНИН ВСЕЛЕННОЙ...”
Лариса Фёдоровна Фёдорова (1915-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ВСЕЛЕНАТА ГРАЖДАНИН СТАНА
На вселената гражданин стана.
Не чрез книгите, а по съдба.
Вече Млечният път до коляно е,
до коляно простора събра.
Ти докосна ли там висините?
Вега? Марс? Световете безчет?
Там навярно денят мразовит е,
там по-тъжно се гледа напред.
Ах, Земя! Туй притегляне земно
ще е вечно сред звездната прах.
Всеки пита изтеклото време:
„Кой съм аз?
Как да бъда успях?”
Ударения
НА ВСЕЛЕНАТА ГРАЖДАНИН СТАНА
На вселе́ната гра́жданин ста́на.
Не чрез кни́гите, а по съдба́.
Ве́че Мле́чният пъ́т до коля́но е,
до коля́но просто́ра събра́.
Ти доко́сна ли та́м висини́те?
Ве́га? Ма́рс? Светове́те безче́т?
Там навя́рно деня́т мразови́т е,
там по-тъ́жно се гле́да напре́д.
Ах, Земя́! Туй прите́гляне зе́мно
ште е ве́чно сред зве́здната пра́х.
Все́ки пи́та изте́клото вре́ме:
„Ко́й съм а́з? Как да бъ́да успя́х?”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лариса Фёдорова
ТЫ ТЕПЕРЬ ГРАЖДАНИН ВСЕЛЕННОЙ...
Ты теперь Гражданин Вселенной.
Не по книгам постиг – по судьбе.
Млечный путь тебе по колено,
Облака – по колено тебе.
Прикоснулся ли Ты к Гамалее?
К Веге? К Марсу? И прочим мирам?
Там, наверное, холоднее,
Там грустнее, чем кажется нам.
Ах, Земля! Тяготенье земное
Будет вечным, куда б ни взлетел.
Каждый спросит в разлуке с ней:
„Кто я?
Всё ли сделал, чего я хотел?”
---------------
Руската поетеса и писателка Лариса Фьодорова (Лариса Фёдоровна Фёдорова) е родена на 20 януари 1915 г. в с. Заводоуспенское, Свердловска област. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1949 г.). Съпруга е на поета Василий Фьодоров. Авторка е на стихосбирките „Ветка шиповника” и „Танец стрижей”, на книгите с проза „Ветер в лицо”, „Во днях Марии”, „Анатольевна и сын”, „Катя Уржумова”, „Из чужого гнезда”, „На том стою”, „Виноватых прощаю”, „Золотая нитка”, „Не лги себе” и др. Умира на 10 януари 1994 г. в Москва.