„ЗАВИСТЬ”
Иван Петрович Пнин (1773-1805 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗАВИСТ
Порок по-пагубен от завистта не срещам.
Съревнованието ни е друго нещо.
Към него трябва всячески да се стремим,
а завистта, напротив, трябва да ломим.
Съревнованието се превръща в слава,
а нрави с подлост завистта ни заразява.
Показва хидрата й на безброй места,
че майка е на мъст и злоба завистта.
Ако в гръдта разлом на завистта остане
с отрова само нечие сърце да храни,
какъвто и да е, аз ще го обвиня
за таен враг – той в обществото е змия:
злодей опасен, лицемерно раболепен,
изглеждащ честен, а сърцето му свирепо.
Порок жесток, ужасни изверги родил,
раздори, ужаси, нещастия развил,
съюзи най-свещени подло разрушава,
жарта на чисти земни чувства угасява.
В семейството, в което обща кръв струи
и нежно пламъче на обичта гори,
ако искра на завист влезе в тази къща,
в пожари огъня на любовта превръща,
отрови вместо кръв във вени ще текат...
Животът на семейството ще бъде ад.
Ударения
ЗАВИСТ
Поро́к по-па́губен от завистта́ не сре́штам.
Съревнова́нието ни е дру́го не́што.
Към не́го тря́бва вся́чески да се стреми́м,
а завистта́, напро́тив, тря́бва да ломи́м.
Съревнова́нието се превръ́шта в сла́ва,
а нра́ви с по́длост завистта́ ни заразя́ва.
Пока́зва хи́драта й на безбро́й места́,
че ма́йка е на мъ́ст и зло́ба завистта́.
Ако́ в гръдта́ разло́м на завистта́ оста́не
с отро́ва са́мо не́чие сърце́ да хра́ни,
какъ́вто и да е, аз ште го обвиня́
за та́ен вра́г – той в обштество́то е змия́:
злоде́й опа́сен, лицеме́рно раболе́пен,
изгле́ждашт че́стен, а сърце́то му свире́по.
Поро́к жесто́к, ужа́сни и́зверги роди́л,
раздо́ри, у́жаси, нешта́стия разви́л,
съю́зи на́й-свеште́ни по́дло разруша́ва,
жарта́ на чи́сти зе́мни чу́вства угася́ва.
В семе́йството, в кое́то о́бшта кръ́в струи́
и не́жно пла́мъче на обичта́ гори́,
ако́ искра́ на за́вист вле́зе в та́зи къ́шта,
в пожа́ри о́гъня на любовта́ превръ́шта,
отро́ви вме́сто кръ́в във ве́ни ште тека́т...
Живо́тът на семе́йството ште бъ́де а́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Пнин
ЗАВИСТЬ
Порока пагубней я зависти не знаю.
С соревнованием я зависть не мешаю.
То нужно всячески стараться возбуждать,
Сию же, напротив, сколь можно истреблять.
Соревнование на верх возводит славы,
А зависть подлая лишь заражает нравы.
Примеров множество нам могут показать,
Что злобе, мщению, сим гидрам зависть – мать.
Пучину кто сию в груди своей скрывает
И сердце ядом лишь ее одним питает,
Кто б ни был он таков, того считаю я
За тайного врага – он в обществе змея:
Опаснейший злодей, прикрывшись лицемерством,
Он честный кажет вид, как сердце дышит зверством.
Порок сей извергов ужаснейших творит,
Раздоры, ужасы, несчастия родит,
Союзы самые священны разрушает,
Чистейших чувствий жар природы погашает.
Семейство, где во всех одна струится кровь
И в сердце коего одна горит любовь,
Коль искра зависти в сем сердце зародится,
В свирепый пламень огнь любви вдруг превратится
И в жилах потечет на место крови яд...
Жилище же сего семейства будет ад.
1805 г.
---------------
Руският поет и публицист Иван Петрович Пнин е роден през 1773 г. в Москва. Учил е в Московския университет и в Артилерийски инженерен корпус, а след това работи в Департамента на народната просвета. Първата му публикация е през 1788 г. Пише стихове, оди и басни, през 1798 г. издава сп. „Санкт-Петербургский журнал”, в което освен литературни материали редовно се печатат статии в защита на необходимостта от ограмотяване на населението. В книгата си „Опыт о просвещении относительно России” (1804 г.) Пнин ратува за освобождаването на селяните и за широка народна просвета. Член е на популярното „Вольное общество любителей словесности, наук и художеств”, а през 1805 г. е президент на организацията. Негови стихове се печатат в „Журнал российской словесности”, „Журнал для пользы и удовольствия”, „Благонамеренный”, „Пантеон русской поэзии” и др. издания. Автор е на одите „Время”, „Слава”, „Человек”, „Надежда”, „Бог”, „Правосудие”, „Любовь” и др. Подготвя стихосбирката си „Моя лира”, но не успява да я издаде. Умира на 17/29 септември 1805 г. в Санкт Петербург.