Игорь Юрков Помедли, терпкий день Почакай, ден тръ

Красимир Георгиев
„ПОМЕДЛИ, ТЕРПКИЙ ДЕНЬ...”
Игорь Владимирович Юрков (1902-1929 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОЧАКАЙ, ДЕН ТРЪПЧИВ

Почакай, ден тръпчив, на небосклон бездънен,
над благосклонна земна шир ниво,
там вятър бесен в огненото зарево
ще погребе припадащото слънце.

Сега ще кажа: кретай след жестока жар,
ти, кървав месец, и излей промени.
Не там ли вечерта събира в дар
сломените криле тъмночервени?

Миг дръзновен е. В ден успокоен,
уморно плуващ, залезът смолист е.
Тържествената сянка с морна лен
над долини жалеещи увисва.


Ударения
ПОЧАКАЙ, ДЕН ТРЪПЧИВ

Поча́кай, де́н тръпчи́в, на небоскло́н бездъ́нен,
над благоскло́нна зе́мна ши́р ниво́,
там вя́тър бе́сен в о́гненото зарево́
ште погребе́ припа́даштото слъ́нце.

Сега́ ште ка́жа: кре́тай след жесто́ка жа́р,
ти, къ́рвав ме́сец, и изле́й проме́ни.
Не та́м ли вечерта́ съби́ра в да́р
сломе́ните криле́ тъ́мночерве́ни?

Миг дръзнове́н е. В де́н успокое́н,
умо́рно плу́вашт, за́лезът смоли́ст е.
Търже́ствената ся́нка с мо́рна ле́н
над долини́ жале́ешти уви́сва.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Юрков
ПОМЕДЛИ, ТЕРПКИЙ ДЕНЬ...

Помедли, терпкий день, на тусклом небосклоне,
Над благосклонным заревом полей,
Там ветер бешеными всплесками огней
Припадочное солнце похоронит.

Теперь скажу: влекись, опустошённый жар,
Кровавый месяц, источи бессилье.
Не там ли вечер собирает в дар
Червлёные поломанные крылья?

Вот дерзновенье. Успокоен день,
Тяжёлые плывут с заката смолы.
А ввечеру торжественная тень
На сумрачные поникает долы.

               1923 г.




---------------
Руският поет-авангардист Игор Юрков (Игорь Владимирович Юрков) е роден на 3/16 юли 1902 г. в гр. Ярославл. Завършва класическа гимназия в гр. Чернигов. Пише стихове от ранно детство, участва в ученически литературен кръжок. Подготвя два ръкописни поетични алманаха. През 1919 г. воюва на страната на ген. Деникин и доброволно се присъединява към Червената армия. Първите му публикувани стихотворения са от 1919 г. във в. „Ашхабадская правда” и сп. „Образование”. От 1922 г. се включва в дейността на литературното обединение „Имущество” и Асоциацията на революционните писатели. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1929 г.), излязла три седмици преди смъртта му. Умира на 30 август 1929 г. в гр. Боярка, Киевска област. Сред по-пълните издания с негови творби е „Юрков И. Стихотворения и поэмы” (2012 г.).