„МОЛИТВА”
Александр Николаевич Радищев (1749-1802 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЛИТВА
Теб, Боже мой, о, людете не те познават –
теб, който всички земни твари възвестяват.
Чуй сетния ми глас: дори да съм сгрешил,
закона Божи търсех, вярващ бях и мил;
без колебание към вечността се взирам;
но ти си ме създал, а не разбирам –
защо ли Бог, в блажените ми дни сиял,
по моя път към вечното ме е терзал...
Ударения
МОЛИТВА
Теб, Бо́же мой, о, лю́дете не те позна́ват –
теб, ко́йто вси́чки зе́мни тва́ри възвестя́ват.
Чуй се́тния ми гла́с: дори́ да съм сгреши́л,
зако́на Бо́жи тъ́рсех, вя́рвашт бях и ми́л;
без колеба́ние към вечността́ се взи́рам;
но ти́ си ме създа́л, а не разби́рам –
зашто́ ли Бо́г, в блаже́ните ми дни́ сия́л,
по мо́я път към ве́чното ме е терза́л...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Радищев
МОЛИТВА
Тебя, о боже мой, тебя не признавают, –
Тебя, что твари все повсюду возвещают.
Внемли последний глас: я если прегрешил,
Закон я твой искал, в душе тебя любил;
Не колебаяся на вечность я взираю;
Но ты меня родил, и я не понимаю,
Что бог, кем в дни мои блаженства луч сиял,
Когда прервется жизнь, навек меня терзал.
1792 г.
---------------
Руският поет, писател и мислител Александър Радишчев (Александр Николаевич Радищев) е роден на 20/31 август 1749 г. в с. Верхно Аблязово, Саратовска губерния. Учи в Пажеския корпус в Петербург, завършва право в Лайпцигския университет. Работи като титулярен съветник в Сената на Петербург, в щаба на командващия, в Колегията по търговия и промишленост и като директор на петербургската митница. Член е на Комисията по съставяне на закони при Александър I. Автор е на забележителната ода „Вольность” (1783 г.), на повестта „Житие Ф. В. Ушакова” (1789 г.), на трактата „О человеке, его смертности и бессмертии” и на много философски сочинения като „Офицерские упражнения” и „Дневник одной недели”. В програмната си творба „Путешествие из Петербурга в Москву” (1790 г.) Радишчев развива широк кръг идеи в духа на руското Просвещение, изобразява правдиво и със съчувствие живота на народа, бичува самодържавието и крепостничеството. Книгата е конфискувана от властите и до 1905 г. се разпространява нелегално в ръкописи. През 1790 г. Радишчев е изпратен на каторга в Сибир. След изтърпяването на наказанието, през 1797 г. работи по подготовката на проект за конституция, подготвя проект за юридически реформи в Русия и отново се бори за отмяна на крепостните права. Умира на 12/24 септември 1802 г. в Санкт Петербург.