„ДАЙ МНЕ, БОЖЕ, БЫТЬ ПРОВИНЦИАЛЬНЫМ...”
Павел Леонович Мелёхин (1939-1983 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДАЙ МИ, БОЖЕ, ДУХ ПРОВИНЦИАЛЕН
Дай ми, Боже, дух провинциален,
прародината да ме краси,
да отмятам все тъй машинално
от челото буйните коси.
Да са панталоните ми мазни
даже след обществено пране,
не в зверилник да изкарвам празник,
а на село – с вихрени коне.
Зная, зная, туй е цел дребнава,
трябва по-дълбоко, може би.
Ръбове на панталон оправям –
към Москва ли пътят ми заби!
Но съм с вратовръзка на райета –
бариера в пътната делба,
сред домашен дим тютюнев крета
моята изгубена съдба.
Искам по предишному да влача
през цивилизацията крак
и дори без жертви и палачи
„Майната им!” да си шепна пак.
Може би с провинциална мярка,
щом ме отживелица плете,
истината ще издам на някой:
откъде, кои, защо са те...
Ударения
ДАЙ МИ, БОЖЕ, ДУХ ПРОВИНЦИАЛЕН
Да́й ми, Бо́же, ду́х провинциа́лен,
пра́роди́ната да ме краси́,
да отмя́там все́ тъй машина́лно
от чело́то бу́йните коси́.
Да са пантало́ните ми ма́зни
да́же след обште́ствено пране́,
не в звери́лник да изка́рвам пра́зник,
а на се́ло – с ви́хрени коне́.
Зна́я, зна́я, ту́й е це́л дребна́ва,
тря́бва по́-дълбо́ко, мо́же би́.
Ръ́бове на пантало́н опра́вям –
към Москва́ ли пъ́тят ми заби́!
Но съм с вратовръ́зка на райе́та –
барие́ра в пъ́тната делба́,
сред дома́шен ди́м тютю́нев кре́та
мо́ята изгу́бена съдба́.
И́скам по преди́шному да вла́ча
през цивилиза́цията кра́к
и дори́ без же́ртви и пала́чи
„Ма́йната им!” да си ше́пна па́к.
Мо́же би с провинциа́лна мя́рка,
што́м ме отживе́лица плете́,
и́стината ште изда́м на ня́кой:
откъде́, кои́, зашто́ са те́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Мелёхин
ДАЙ МНЕ, БОЖЕ, БЫТЬ ПРОВИНЦИАЛЬНЫМ...
Дай мне, боже, быть провинциальным,
Дай мне жить, прародину любя, –
Головой наотмашь машинально
Волосы откидывать со лба.
Чтоб в коленках брюки пузырились
Даже между гладкими людьми,
Чтоб тянуло в праздник не в зверинец,
А в село – возиться с лошадьми.
Знаю, знаю, что прошу я мелко,
Надо бы поглубже, может быть.
Но такие уж на брюках стрелки –
Впору на Москву переводить!
Но на шее галстук полосатый,
Как шлагбаум на пути к себе
И к своей, как в дыме самосада,
В дымке лет затерянной судьбе.
Как вам это ни смешно, вразвалку
Я хочу по-прежнему шагать
И, где даже ёлки нет и палки,
„Ёлки-палки” – про себя шептать.
Может, захолустным своим видом,
Пережитку глупому сродни,
Истину я некоторым выдам:
Кто, откуда и зачем они!...
http://www.stihi.ru/2005/08/25-15
---------------
Руският поет Павел Мельохин (Павел Леонович Мелёхин) е роден на 20 юли 1939 г. в с. Болшовка, Липецка област, Воловски район. Пише поезия от 11-годишен, първите му публикации са от 1960 г. Завършва техникум по геология в гр. Стари Оскол, Белгородска област (1958 г.), учи в Литературния институт „Максим Горки” в Москва (1962-1964 г.). Работи като геолог, счетоводител, кореспондент и журналист. Публикува стихове в издания като „Комсомольская правда”, „Литературная газета”, „Подъем”, „Юность”, „Новый мир”, „Москва”, „Сибирские огни”, „Волга”, „Дружба народов” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР. Автор е на стихосбирките „Моими глазами” (1966 г.), „Эхо” (1967 г.), „Кануны” (1978 г.) и „Дневник души” (1982 г.). Загива трагично на 23 декември 1983 г. Посмъртно участва в антологията „Строфы века” и излизат книгите с негови стихове „Ко всему устремляясь навстречу” (2006 г.) и „Разлить тепло по свету” (2009 г.).