„БОЛЬШОЙ ДОРОГОЙ, ПОСРЕДИ РАВНИНЫ...”
Михаил Александрович Струве (1890-1949 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПО ПЪТ ГОЛЯМ, МИНАВАЩ ПРЕЗ ПОЛЕТО
По път голям, минаващ през полето,
обоз неспиращо пълзи,
шумят листа, разрошват ветровете
екатеринински брези.
В град околийски на площада катедрален –
чаршия, хора, бъднина.
Но по-нататък черна продължава
пред мен гора като стена.
Там са звучали свиркания диви,
живял разбойник-Соловей
и хранили светците услужливи
в гората мили зверове.
Но гладки стълбове сред дебри се изправят
край този необходен път.
Там новата Русия аз възпявам
и новия градивен труд.
Изсичай, брадва, брод, чук тежък, удряй,
чугун, топи се, грей, гранит,
в лицата вей, студ сутрешен, пробуждай
да се строи, да се твори.
Ударения
ПО ПЪТ ГОЛЯМ, МИНАВАЩ ПРЕЗ ПОЛЕТО
По пъ́т голя́м, мина́вашт през поле́то,
обо́з неспи́рашто пълзи́,
шумя́т листа́, разро́шват ветрове́те
екатери́нински брези́.
В град околи́йски на плошта́да катедра́лен –
чарши́я, хо́ра, бъднина́.
Но по́-ната́тък че́рна продължа́ва
пред ме́н гора́ като́ стена́.
Там са звуча́ли сви́ркания ди́ви,
живя́л разбо́йник-Солове́й
и хра́нили светци́те услужли́ви
в гора́та ми́ли зверове́.
Но гла́дки стъ́лбове сред де́бри се изпра́вят
край то́зи необхо́ден пъ́т.
Там но́вата Руси́я аз възпя́вам
и но́вия гради́вен тру́д.
Изси́чай, бра́два, бро́д, чук те́жък, у́дряй,
чугу́н, топи́ се, гре́й, грани́т,
в лица́та ве́й, студ су́трешен, пробу́ждай
да се строи́, да се твори́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Струве
БОЛЬШОЙ ДОРОГОЙ, ПОСРЕДИ РАВНИНЫ...
Большой дорогой, посреди равнины
Встречаю медленный обоз,
И ветер треплет буйные вершины
Екатерининских берёз.
В уездном городе на площади соборной
Торговый ряд и толкотня.
Но дальше в путь, и лес большой и чёрный
Встаёт стеною на меня.
Здесь раздавались посвисты лихие,
Здесь жил разбойник-Соловей,
В таком лесу угодники святые
Кормили ласковых зверей.
Но ровные столбы и проволоки пенье,
Как и в неведомом краю.
Я новый труд и новое терпенье,
Россию новую пою.
Блести топор, стучи тяжёлый молот,
Плави чугун, дробись гранит,
И вей в лицо, предрассветный холод,
Тому, кто строит и творит.
1917 г.
---------------
Руският поет и литературен критик Михаил Струве (Михаил Александрович Струве) е роден на 1/14 септември 1890 г. в гр. Самара. Първите му публикувани стихове са от 1906 г. Завършва Петербургския университет. Член е на литературния кръг „Марсельские матросы”, участва в поетичните сборници „Альманах муз” (1916 г.) и „Тринадцать поэтов” (1917 г). През 1920 г. емигрира във Франция. Съосновател е на парижката творческа група „Цех поэтов”, активен член е на творческите общества „Гатарапак”, „Палата поэтов”, „Через” и „Кочевье”, на Обществото на обединените руски издателства, Съюза на младите поети и писатели и Съюза на руските писатели и журналисти в Париж. Член е на редколегията на в. „Русский патриот”. Публикува поезия в емигрантски издания като „Иллюстрированная Россия”, „Сполохи”, „Русская мысль”, „Версты”, „Воля России”, „Возрождение”, „Дни”, „Русские записки”, „Последние новости” и др. От 1942 г. е участник във Френската съпротива и сътрудничи на съветските вестници „Русские новости” и „Советский патриот”. Автор е на стихосбирката „Стая” (1916 г.). Умира на 19 май 1949 г. в Париж. През 2006 г. негови стихове са включени в антологията „Петербург в поэзии русской эмиграции (первая и вторая волна)”.