„ПРОЩАЛЬНЫЙ ПОЦЕЛУЙ”
Владимир Афанасьевич Архипов (р. 1939 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРОЩАЛНА ЛАСКА
Студ по планини гърбати.
С вятър зимата дойде.
Дъжд с откоси автоматни
плиска ризата, боде.
Аз в Русия, не в Париж съм.
Ветре, лудо полетя!
Ягодка в тревата виждам,
ласка е прощална тя!
Ударения
ПРОЩАЛНА ЛАСКА
Сту́д по планини́ гърба́ти.
С вя́тър зи́мата дойде́.
Дъ́жд с отко́си автома́тни
пли́ска ри́зата, боде́.
Аз в Руси́я, не́ в Пари́ж съм.
Ве́тре, лу́до полетя́!
Я́годка в трева́та ви́ждам,
ла́ска е прошта́лна тя́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Архипов
ПРОЩАЛЬНЫЙ ПОЦЕЛУЙ
Катит холод с гор горбатых.
Ветер зимушкой дохнул.
Он дождём, как автоматом,
По рубашке полоснул.
Я – в России, не в Париже.
Ветер, шибко не балуй!
Землянику в травах вижу,
Как прощальный поцелуй!
http://www.stihi.ru/2015/11/17/2601
---------------
Руският поет, детски писател и литератор Владимир Архипов (Владимир Афанасьевич Архипов) е роден на 11 ноември 1939 г. в с. Мухино, Кировска област. Учи във факултета по журналистика при Московския държавен университет, завършва Литературния институт „Максим Горки” (1971 г.). Работи като кореспондент на в. „Кокчетавская правда”, завеждащ отдел във в. „Молодой целинник”, редактор на в. „БАМ”, специалист в областно управление на културата, редактор на поетични сборници, антологии и алманаси. Публикува поезия в издания като „Наш современник”, „Смена”, „Молодая гвардия”, „Вятка”, „Дальний Восток”, „Полярная звезда”, „Кубань” и др. Член е на Съюза на писателите на Русия, ръководител е на краснодарското областно отделение на Съюза на писателите. Член-кореспондент на Международната академия за поезия, академик към Петровската академия на науката и изкуствата, почетен гражданин на Зуевски район, заслужил работник на културата на Кубан. Редактор е на сп. „Литературный Краснодар”, главен редактор е на алманах „Кубань литературная”. Автор е на книги за деца и възрастни, сред които стихосбирките „Первопроходцы” (1964 г.), „Магистраль” (1977 г.), „Жили – любили” (1994 г.), „Суровая нежность” (1995 г.), „Тебя спасут любовь и вера” (1999 г.), „Верю: встанет Русь из пепла!” (2000 г.), „Живите, люди, в радости” (2003 г.), „Я жизнь люблю” (2004 г.), „Дай мне руку в непогоду” (2006 г.), „Счастливая Настя” (2007 г.), „Дорогие воспоминания” (2008 г.), „Русское чудо – вятский характер (2009 г.), „Любовь неугасимая” (2009 г.), „Веселые штучки моей почемучки” (2009 г.), „Лебединая верность” (2010 г.) и др. Живее в гр. Краснодар.