„НЕВИДАННЫЙ СОН”
Владимир Петрович Скиф (р. 1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОРАЗИТЕЛЕН СЪН
Вя ме нощес поразителен сън:
свят без измами.
Ангел сред руския лагер навън
кацна в дома ни.
Всичко бе наше – Русия, Москва,
зрънце и слънце.
И не клатушкаха свойте права
шляхта, естонци.
Крим, Севастопол – все родни били,
никой не къса.
А пък Украйна, момците-хохли –
вече са руси.
Бяха щастливи руснаци това,
силни, не слаби.
Бе без масонски кроежи Москва
и без Зурабов.
Трябваше вече да дам по зори
в чая запарка.
Дружно понесоха свойте пари
сто олигарха.
Носеше всеки от тях трилион
в Госбезопасност...
И Абрамович бе гост в моя сън,
и Дерипаска.
Смях ли бе, стон ли бе, в сънен бездън
чудо помръдна.
Ах, че чудесен и правилен сън!
Как се не сбъдна!
* Михаил Зурабов – посланик на Русия в Украйна в периода 2009-2016 г. Роман Абрамович и Олег Дерипаска – руски милиардери. Госбезопасность – Държавна сигурност.
Ударения
ПОРАЗИТЕЛЕН СЪН
Вя́ ме ноште́с порази́телен съ́н:
свя́т без изма́ми.
А́нгел сред ру́ския ла́гер навъ́н
ка́цна в дома́ ни.
Вси́чко бе на́ше – Руси́я, Москва́,
зръ́нце и слъ́нце.
И не клату́шкаха сво́йте права́
шля́хта, есто́нци.
Кри́м, Севасто́пол – все ро́дни били́,
ни́кой не къ́са.
А пък Укра́йна, момци́те-хохли́ –
ве́че са ру́си.
Бя́ха штастли́ви русна́ци това́,
си́лни, не сла́би.
Бе без масо́нски крое́жи Москва́
и без Зура́бов.
Тря́бваше ве́че да да́м по зори́
в ча́я запа́рка.
Дру́жно поне́соха сво́йте пари́
сто́ олига́рха.
Но́сеше все́ки от тях трилио́н
в Го́сбезопа́сност...
И Абрамо́вич бе го́ст в мо́я съ́н,
и Дерипа́ска.
Смя́х ли бе, сто́н ли бе, в съ́нен бездъ́н
чу́до помръ́дна.
А́х, че чуде́сен и пра́вилен съ́н!
Ка́к се не сбъ́дна!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Скиф
НЕВИДАННЫЙ СОН
Ночью мне снился невиданный сон:
Мир без обмана.
Ангел садился на чистый песок
Русского стана.
Всё было нашим – Россия, Москва,
Поле и солнце.
Где нам свои не качали права
Шляхта, эстонцы.
Крым, Севастополь – родные углы,
Их не украли.
А Украина, ребята-хохлы –
Русскими стали.
Снилась Россия счастливых людей,
Сильных, не слабых.
Снилась Москва без масонских затей
И без Зурабов.
Надо уже было к свету вставать,
Дворник загаркал.
Тут понесли сбереженья сдавать
Сто олигархов.
Каждый из них приносил триллион
В Госбезопасность…
И Абрамович украсил мой сон,
И Дерипаска.
Я издавал то ли смех, то ли стон,
Дух мой дивился.
Ах, какой чудный и правильный сон!
Жаль, что не сбылся!
---------------
Руският поет и литературовед Владимир Скиф (Владимир Петрович Смирнов/ Скиф) е роден на 17 февруари 1945 г. в гр. Кайтун, Иркутска област. Първото му публикувано стихотворение е от 1961 г. в тулунския градски вестник. Завършва филологическия факултет при Иркутския държавен университет (1975 г.). Работи като художник-оформител, художествен ръководител към дом на културата, ръководител на творческо обединение на младите писатели, старши инспектор при Иркутското областно обединение за книготърговия и завеждащ отдел поезия на сп. „Сибирь”. Публикува стихове в списания и алманаси като „Дальний Восток”, „Далеко у Тихого”, „Крокодил”, „Юность”, „Москва”, „Литературная газета”, „Литературная Россия”, „Антология русского верлибра”, „Наш современник”, „Молодая гвардия”, „Роман-журнал XXI век”, „Сельская молодёжь”, „Академия поэзии” и мн. др. Член е на Съюза на писателите на Русия (1989 г.), председател е на иркутското регионално отделение на писателите (2009-2011 г.), секретар е на Съюза на писателите на Русия. Автор и водещ е на телевизионни предавания и поредици. По стиховете му се пеят над сто песни. Автор е на над 20 книги с поезия, стихове за деца, епиграми и пародии, сред които стихосбирките „Зимняя мозаика” (1970 г.), „Журавлиная азбука” (1979 г.), „Воздушный слон” (1980 г.), „Бой на рапирах” (1982 г.), „Грибной дождь” (1983 г.), „Живу печалью и надеждой” (1989 г.), „Галерея” (1993 г.), „К сопернику имею интерес” (1993 г.), „Копьё Пересвета” (1995 г.), „Над русским перепутьем” (1996 г.), „Себя не сознаваху” (2001 г.), „Шла по улице корова” (2007 г.), „Русский крест” (2008 г.), „Золотая пора” (2015 г.), „Новые стихи” (2016 г.) и др. Живее в гр. Иркутск.