„СМЕРТЬ”
Евгений Евгеньевич Яшнов (1881-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СМЪРТ
Следесенно слънце, поля, паяжинки,
към син хоризонт ветрове,
змейче на пътечката, бърза гадинка,
след себе си мълком зове.
В неведомо минало ти ще оставиш
житейските връзки докрай,
приятеля скоро съвсем ще забравиш,
любима и нежен омай.
И само пустинни поля ще останат,
просторът безкраен и син,
без страх и без болка там нашата памет
разсейва се тихичко в дим.
Ударения
СМЪРТ
Следе́сенно слъ́нце, поля́, па́яжи́нки,
към си́н хоризо́нт ветрове́,
змейче́ на пъте́чката, бъ́рза гади́нка,
след се́бе си мъ́лком зове́.
В неве́домо ми́нало ти́ ште оста́виш
жите́йските връ́зки докра́й,
прия́теля ско́ро съвсе́м ште забра́виш,
люби́ма и не́жен ома́й.
И са́мо пусти́нни поля́ ште оста́нат,
просто́рът безкра́ен и си́н,
без стра́х и без бо́лка там на́шата па́мет
разсе́йва се ти́хичко в ди́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Яшнов
СМЕРТЬ
Осеннее солнце, поля, паутинки,
Вдали – горизонт голубой,
И змейка бегущей в пространство тропинки
Безмолвно зовет за собой.
Как будто немного, и ты потеряешь
Все связи с былым до конца,
И близкого друга совсем не узнаешь,
Любимой не вспомнишь лица.
Останется только пустынное поле
С простором его голубым,
В котором сознанье без страха и боли
Тихонько растает, как дым.
1926 г.
---------------
Руският поет, писател, литератор и публицист Евгени Яшнов (Евгений Евгеньевич Яшнов) е роден на 28 ноември 1881 г. в с. Норское, близо до гр. Ярославл. Завършва училище в Ярославл (1897 г.). Работи като коректор във в. „Северный край” и като журналист във вестниците „Самарская газета”, „Самарский курьер”, „Нижегородский листокъ”, „Новости жизни”, „Товарищ”, „Голос” и „Волна”. Обикаля различни страни на Европа и Азия. Арестуват го няколко пъти за прогресивните му възгледи, от 1902 до 1904 г. е в затвора във Вологда. От 1907 г. е статистик в продоволствени и преселнически бюра в Ташкент, Самара, Петроград и Омск, а по време на Гражданската война се преселва в Китай и работи в поделенията на Източната железница в Харбин. Живее в градовете Тянцзин, Пекин и Шанхай. Публикува стихове, разкази, литературна критика и научни разработки в списания в Омск и Владивосток като „Далекая окраина”, „Дальневосточная трибуна”, „Творчество”, „Промышленность Западной Сибири” и в емигрантски издания в Китай като „Вестник Маньчжурии”, „Русское обозрение” и др. Активен член е на Обществото за изучаване на Манчжурския край и на Историческото общество в Шанхай. Автор е на стихосбирките „В каменном городе” (1906 г.), „Голоса молодости” (1907 г.), „Волчий вой” (2012 г.), на книги по икономика, демография и статистика, сред които „Китайское крестьянское хозяйство в Северной Маньчжурии” (1926 г.), „Население и крестьянское хозяйство Китая” (1928 г.), „Особенности истории и хозяйства Китая” (1933 г.), „Очерки Китайского крестьянского хозяйства” (1935 г.) и др. Умира на 25 юни 1943 г. в Шанхай. През 1947 г. излиза сборникът с негова поезия „Стихи”.