Реквием за едно птиче

 

Един синигер днес умря в краката ми.

Бездиханен.

Отрони се като сълза от лятното небе.

Без рани по телцето си.

Умрял във полет.

Спряло е сърцето му,

за миг,

от непосилна болка

или непосилна красота.

 

Така умират и поетите...

 

Погалих крехкото и вече мъртво птиче.

И дълго гледах

през сълзи

как Бог

го възвиси при себе си...

 

Ружа Велчева