„ЧУДНО” („СТРАННО”)
Александър Цветков Геров (1919-1997 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Натэлла Горская
Александър Геров
ЧУДНО
Градината ухаеше на рози.
Искреше езерото с блясък чист.
И близо някъде в нощта разкошна
унесен пееше млад китарист
Те влязоха прегърнати и седнаха
на пейката под звездното небе
и с ненаситна жадност се погледнаха –
отскоро бяха се сгодили те.
Но в този светъл миг, кога роднините
шушукаха за тях със хитър смях
и бабите със жест многозначителен
си казваха: „Животът е пред тях.“
Във този миг, когато по-щастливи
едва ли някога биха били,
той стреля два пъти и до любимата си
с протегнати ръце се повали.
От всичките икони по земята
бог гледаше ги с идиотски вид.
И бесно дяволите се премятаха
с тризъбци и настръхнали бради.
Роднините проливаха обилни
сълзи и глухо виеха в нощта,
без да съзнават, че са ги убили
със своята душевна нищета.
А младите лежеха във тревата
и къпеше ги бялата роса.
Изхитрили те бяха сатаната,
роднините и своята съдба.
Александър Геров
СТРАННО (перевод с болгарского языка на русский язык: Натэлла Горская)
Вода в пруду сияла серебристо,
роняли розы пряный аромат,
и песня молодого гитариста
сквозь тишь ночную долетала в сад.
Обнявшись, в сад вошли жених с невестой,
под звездным небом сели на скамью.
Им так мечталось в этот миг чудесный
излить друг другу всю любовь свою.
Меж тем родные шутки отпускали,
хихикали, судачили о них,
старухи с умным видом бормотали:
„Одно, мол, на уме у молодых”.
И в этот миг, надеждой озаренный,
суливший счастье им на много дней,
в свою невесту выстрелил влюбленный,
потом в себя – и рухнул рядом с ней.
Господь взирал на них оторопело
со всех икон, что были на земле,
а племя козлоногих свиристело
и кувыркалось бешено во мгле.
Родные выли, исходя слезами,
не сознавая истины простой:
они их довели до смерти сами,
казня своей душевной нищетой.
А мертвые в густой траве лежали,
искрящейся росой окроплены.
Перехитрили всех и убежали
от собственной судьбы и сатаны.