Потерял я друга дорогого.
Был он мне , как брат родной
и скажу не надо мне другого-
этот друг был самый дорогой.
С ним делили радость и печали.
Было с ним легко и весело.
Что такое скука мы не знали.
С ним решать вопрос было легко.
Я его улыбку помнить буду.
Нежный взгляд лучистых глаз
и приятный голос помнить буду.
как ручей весенний вел он свой рассказ.
Вот и все. Разлука наступила.
Он ушел, оставив одного.
Как же хорошо с ним было
и не стало сразу ни чего.
Сердцу больно от такой разлуки
и горит ,как в пламени, оно.
Не пожать теперь его мне руку.
Доживать в печали суждено.
08. 08 . 2016 г.
Превела на Български: Юлияна Донева
ИЗГУБИХ АЗ ПРИЯТЕЛЯ СИ СКЪП
Загубих аз приятеля си скъп.
За мене той бе, като роден брат.
и не се нуждая аз от друг -
тоз приятел беше ми най скъп.
Делихме с него радости и скърби,
с него беше леко, беше весело.
Мъка ний не знаехме какво е.
С него, да реша въпрос, бе лесно.
Аз усмивката му ще запомня ,
очите му лъчисти с поглед нежен
и гласът приятен аз ще помня
как като ручей лейше своя разказ.
Това е то . Раздялата настъпи.
Отиде си той и останах сам.
Колко хубаво със него беше
и изведнъж не остана нищо..
Боли сърцето от такваз раздяла
и гори като във пламък то.
Не стиска той ръката ми сега.
Да преживявам в мъка , ми е съдено.