Матерь Бога и Царя Небесного.
Матерь Творца нашего единого.
Матерь жизни, благости и светлости.
Матерь всякого добра и желания.
Как же плачу тебе, о Дева.
Как же молю тебя о благе.
От коей мысль или звук чистый.
От коей сердце, от коей язык.
Весь осквернен и нечист сам окаянный.
Весь смраден и греховен, увы.
Всецело отвергнут ряди беззакония своего.
Всецело и всегда греху служа ежедневно.
Это есть исповедь, идущая
Это есть стыд и смиренная совесть.
Это есть слёзы, воздыхания и стенания.
С надеждою к самой тебе.
Всё законно и благодатно,
Все проступки с преумножением.
Всякие хитрости бесовские.
Всякие беззакония, огорчают нас.
Блудный от блудного сына сам.
Беззаконник от блудницы станет.
Более и от мытаря и от разбойника.
Более от Анания и Сапфиры*,
Как Каин-убийца погубил душу свою.
Как Исав нечист и невоздержан.
Как содомляне искал огонь и
Как старая грешница жаждал греха.
Кои пороки не сотворите самовольно.
Кои грехи не сотворите самовластно.
Кои мерзости не совершите любострастно.
Кой срам не совершите любострастно.
На кого изречет и покажет – не знаем.
На кого да направят, блудящего – не знаем.
На кого еще отговорят от содеянного – не знаем.
Какое зло да заплачет первым – не знаем.
Да заплачет ли блудная твоя жизнь?
Да заплачет ли зло с клятвопреступлением?
Да заплачет ли злодейство и неправда?
Да заплачет ли уныние и страдание?
Еще возрыдаем над множеством с невоздержанием.
Еще возрыдаем над величием с высокоумием.
Еще возрыдаем над суетностью в помыслах.
Еще возрыдаем над потраченным временем.
Плачь, окаянная душа моя, плачь.
Плачь, сердце, с утробой моей, плачь.
Плачьте очи, непрестанно плачьте.
Плачьте, все части тела моего, плачьте.
Одинокий я отпал от моего Бога.
Одинокий я погиб для христианской благости.
Одинокий я предан сам на дьявольское тщание.
Одинокий я адовым мукам наследован.
Увы, за самовольную мою погибель.
Увы, какую смерть заслуженно искал.
Увы, за страшную разлуку с душой.
Увы, в бесконечные муки иду.
Помысли, душа, какую сторону ты ищешь!
Помысли о неизбежной горести и разлуке!
Помысли о страхе и болях потусторонних!
Помысли, трепещи и ужаснись!
Ангел немилосердный ищет и придет.
Ангел на мою злобную жизнь.
Ангел-мучитель беспощадный.
Ангел огненный, не милующий.
Не знаем не отправлен ли сейчас.
Не знаем не дойдет ли вечное время.
Не знаем не идет ли вечность меня мучить.
Не знаем это ли не смертная мука.
Нет тогда помощи от друзей и знакомых.
Нет от семьи никакой пользы тогда.
Нет ни брата, ни чада, ни сродника.
Нет помощи, никакого избавления.
Тогда очи умиленно обратишь.
Тогда язык внезапно онемеет.
Тогда пламя трепещущее тебя охватит.
Тогда силы телесные изнемогут.
Смерть, впрочем, наступит лютая и конец.
Смерть и вместе с ней разлука.
Смерть, приносящая в загробный мир.
Смерть в темноте как та ночь.
Темень будет и темнота придет адова.
Тёмная моя честь как у дьявола.
Темные ангелы отторгнут возлюбленных.
Темнота тьму изберет, потому темень всецело будет.
Нет никого, кто заплачет за меня, любимые?
Нет никого, кто за меня зарыдает, друзья?
Нет никого, кто за меня воздыхает при этих пороках?
Нет никого, кто за мою судьбу прослезиться?
Перед смертью истинно мертв сам я.
Перед судом совести осужден сам я.
Перед муками мысленно скриплю зубами.
Перед краем бесконечно себя грызу.
Боюсь огня, в коем еще сгорю.
Боюсь жестокосердия, которое меня окружит.
Боюсь червей, которые еще меня съедят.
Боюсь темноты, в которой еще живу.
Меня да оплачет тартар и бездна.
Меня да избавит темное дно адово.
Меня ищущего там жизнь.
Меня возлюбит темнота, а не светлота.
Проходит жизнь и суетность.
Проходит и быстро минует.
Проходит, над людьми надсмехается еще.
Проходит и образ на тот свет.
За то ли с рождения был удостоен?
За то ли новорожденным не погиб?
За то ли на коленях встретил?
За то ли непросветленный не отошел в могилу?
Да бы слито рождение со смертью моей!
Да бы не был на пожизненное тление предан!
Да бы не вкушал пороки житейские!
Да бы избегал грехов здешних!
Так мало заимствовал от Иова.
Так, как праведники сказывают.
Так, как была жизнь для покаяния.
Так, как то изрекают божии любимцы.
Мне, грешному, что делать?
Я не похож на тех в делах своих.
Я кто боится смертного таинства.
Я, где еще найду спасение?
Не прожив жизнь праведно.
Не живя добродетельно.
Не найдешь смерть отрадную и короткую.
Не найдешь потом смертный покой.
Что бы маленькой боли не претерпеть.
Что бы за зуб и око себя оплакивать.
Что бы голова, рука или живот не болели.
Что бы от маленьких пороков страдали.
Будущие боли всеобщие.
Будущее разделение души от тела.
Будущий страх от темного лица бесовского.
Будущие вечные муки в аду.
Как все стерплю я, окаянный?
Как все вынесу несказанную боль?
Как еще погляжу в бесовские лица?
Как еще премину мытарства воздушные?
Кто же умом это поймет.
Кто же получит по заслугам.
Кто же сам для себя это приготовит.
Кто же меня беспокоит и устрашает.
И от Бога моего отпадешь.
И пред ангелами сам изобличен.
И срамные мои беззакония.
И от святых отлучен я.
Лишен сам сладости божественной.
Лишен сам сожительства с праведниками.
Лишен сам созерцания ангелов.
Лишен сам всяких райских благ.
О, в каком месте меня видите!
О, как проверен и потерян!
О, в злую нищету духовную падаю!
О, страшные муки меня ищут!
Судилище страшное Данилово** меня ужасает.
Суд меня пугает, трепещущего пред ним.
Суд тот страшен за грехи.
Суд без милосерден и не милостив.
Вас молю сейчас, получите спасение.
Вас призываю, отвергающих жизнь.
Вас, богатые и бедные, сегодня молю.
Вас, кто как и я сейчас во грехе.
За меня слезы, любимые, пролейте.
За меня молитву православную, отправьте.
За меня, родные и друзья, помолитесь.
За меня, потому что и вас страшный суд ждет.
К Деве Марии молитвы отправьте.
К нашей пророчице возопите.
К ней уповайте за грешников.
К ней мой покров и убежище.
Ничего невозможного нет для неё.
Никакому её желанию не отказано.
Никакой грех не оставит без прощения.
Ничего нет дороже её милости.
К кому я, блудный, обернулся?
К кому я отправил сердечные воздыхания?
К кому свои стенания сочинил?
К кому я прибегнул за милостью?
К тебе, единственному убежищу для грешников.
К тебе, пристанищу для заблудших.
К тебе, утешительнице скорбящих.
К тебе, врачевателю наших душ
Не отталкивай меня властительница!
Не гнушайся меня гнусного!
Не отвращайся о меня с гневом!
Не отвергай мою молитву!
Нет другой надежды кроме тебя.
Нет другого упования.
Нет лечения для сердечного крушения.
Нет более еще и слёз.
Через слёзы эти озлобишь дьявола.
Через те поиски избегнешь трудностей.
Через ту надежду милость и получишь.
Через те поиски получишь блаженство.
Снова к тебе со страхом и любовью взываю.
Снова к тебе с гласом вопию.
Снова к тебе обращаюсь без дерзости.
Снова на тебя я, безнадежный, надеюсь.
Так всякой блуднице даришь милость.
Так помилование было нечестивцу.
Так нечистый не раздавлен.
Так злые ненавистники спасены.
Может и моя любовь не будет напрасной.
Может, и я не буду отринут.
Может, получу надежду на спасение.
Может, не буду развернут посрамленный.
Избави меня от неизбежной смерти, Дева!
Избави меня от скверного бесовского образа!
Избави меня от мучения!
Избави меня от огня страшного ада!
Ангел мирный и мало различим.
Ангел кроток направленный, царицей,
Ангел, вводящий в жизнь небесную.
Ангел, посланный на свет, благостный.
Жизнь мою преврати к благости.
Жизнь мою не посрамленную дай дальше.
Жизнь на радость надеющуюся.
Жизнь мою возведи в вечность.
Сподобь с причастием мое тело.
Сподобь меня с пречистой кровью.
Сподобь меня не быть осужденным.
Сподобь меня с просветлением вместо немилости.
От всякого зла и скорби меня очисти.
Всякие нужды и скорби от меня возьми.
Всякие блага и наибольшую надежду мне дай.
Всяких, кто меня ненавидит, посрами.
Отчаяния мой ум укрепи.
Отчаяния и скорбь мои развесели.
Не оставляй быть меня в отчаянии.
Отчаяние через надежду сотри.
Какое слово могу сказать?
Какое ли первое по счету?
Какую исповедь в начало поставлю?
Какую похвалу достоин сделать?
К величию Божией славы,
К высоте, всего превосходящего,
К исполненной похвалы бездне,
К великой радости за всех нас.
То есть лестница, которую Иаков видел,
Та, по которой Бог сойдет на землю,
То есть неопалимая синайская купина,
То божественный огонь в утробе её принимается.
Она стала Гидеоновым руном***,
Она приняла слово от Отца,
Она явилась свитком запечатанным,
Она, всячески восхваляема.
За неё пророки пророчествовали.
За неё апостолы поучали.
За неё иерархи ясно проповедовали.
За неё мученики страдали.
Через ее преподобные блаженства.
Через нее девственная чистота сохранится.
Через ее силой стала женская слабость.
Через нее девы и матери прославились.
Она неодушевленный Божий престол.
Она несовместимое в себе вместила.
Она избавила Адама от прегрешения.
Она освободила Еву от древнего проклятия.
Ради нее прекращается вражда.
Ради нее ангелы ликуют.
Ради нее райское царство получите.
Ради нее надежда на спасение.
Её достойно помажем мы немощные.
Её по силам должны мы славить.
Её не замолкающими голосами восхваляем.
Её на меня и на всех несущую радость.
Ты властительница моя надежда.
Ты, мое упование и убежище.
Ты моя заступница, покров и помощь.
Ты моя предводительница и спасительница.
Через тебя и сегодня я среди блаженных.
Через тебя я до сих пор среди православных.
Через тебя и впредь так пребуду.
Через тебя райской пищей буду наслаждаться.
Ты свет омраченных моих очей.
Ты радость для моего сердца.
Ты меня наставляешь благодетельно.
Ты от пороков и нужды меня освобождаешь.
Дерзкие эти обращения и думы мои.
Дерзко я, бездерзновенно, к тебе вопию.
Дерзким делает меня твоя милость.
Дерзая радостно и со страхом тебя зову.
На тебя, моя царица, все возлагаю.
На тебя, Дева всего предаю.
На твой промысел уповаю.
На тебя надеюсь, что не буду посрамлен.
Сама за меня делай благой промысел.
Сама мне сподобь чести спасения.
Сама за меня сыну молись.
Сама меня избавь от вечных мук.
Эту исповедь сегодня тебе подношу.
Эту молитву возглашаю.
Эту малую похвалу также.
Ту, которая по силам мне.
Прими, о царица, всё прими.
Прими и не отвергай, не гнушайся.
Прими, как ты приняла Бога в утробе своей.
Прими, как ты приняла две лепты вдовы****
Даруй мне дар, какой можешь.
Даруй мне дар, достойный твоей доброты.
Даруй мне милость моего Бога.
Даруй мне свободу от пороков и сладость делать добро.
Радуйтесь, да призываю всегда быть радостным.
Радуйтесь небесным и земным радостям.
Радуйтесь прерадостной чистоте.
Радуйтесь тому, что Господь с вами.
~1470 г.
*Деяния святых апостолов Гл. 5.
** пророк Даниил
*** Пречистую Деву Церковь в Акафисте руном называет: «Радуйся, Руно орошенное, еже Гедеон, Дево, прежде виде» - святитель Димитрий Ростовский
**** Св. Евангелие от Марка 12:38-44.
МОЛИТВА КЪМ СВЕТА БОГОРОДИЦА
Майко, на Бога и Царя на всички.
Майко, на Твореца наш единствен.
Майко, на живота, благото и светлината.
Майко, на всичко добро и желаемо.
Откъде да започна плача си, о Дево.
Откъде да започна да се моля, блага.
От коя дума или звук, чиста.
От кое сърце, от кой език.
Цял осквернен и нечист съм окаяният.
Цял смраден и в грехове съм, уви.
Изцяло отритнат заради беззаконието си.
Изцяло и винаги на греха служих до днес.
Със изповед идвам сега.
Със срам и смирена съвест.
Със сълзи, въздихания и стенания.
С надежда само във тебе.
Всичко законно и благодатно,
Всичко престъпих с преумножение.
Всички хитрости бесовски.
Всички беззакония, горкият аз.
По-блуден от блудния син съм.
По-беззаконен от блудницата станах.
Повече и от митаря, и от разбойника.
Повече от Анания и Сапфира, уви.
Като Каин-убиеца погубих душата си.
Като Исав нечист и невъздържан съм.
Като содомляните чакам огън и жупел.
Като старите грешници жаждам греха.
Кои злини не сътворих самоволно.
Кои грехове не сътворих самовластно.
Кои мерзости не извърших любострастно.
Кой срам не извърших любосластно.
Какво да река и да кажа – не знам.
Какво да направя, преблудният – не знам.
Какво ще отговоря на съдията – не знам.
Кое зло да изплача първо – не знам.
Да изплача ли блудния си живот?
Да изплача ли злите си клетвопрестъпления?
Да изплача ли злодейството и неправдата?
Да изплача ли унинието и страданието?
Ще възридая над множеството си невъздържания.
Ще възридая над голямото си високоумие.
Ще възридая над суетните си помисли.
Ще възридая над пропиляното време.
Плачи, окаяна душа моя, плачи.
Плачи, сърце, с утробата ми, плачи.
Плачете, очи, непрестанно плачете.
Плачете, всички мои членове, плачете.
Едничък аз отпаднах от моя Бог.
Едничък аз от християните погубих благата.
Едничък аз предаден съм на дяволското щение.
Едничък аз адовите мъки наследвам.
Уви, за самоволната ми гибел.
Уви, каква смърт заслужена чакам.
Уви, за страшната разлъка с душата.
Уви, в безконечните мъки отивам.
Помисли, душо, какъв край те чака!
Помисли за неизбежната горест и разлъка!
Помисли за страха и болката отвъдна!
Помисли, потрепери и ужаси се!
Ангел немилостив чакам да дойде.
Ангела на моя злобен живот.
Ангела-мъчител безпощаден.
Ангел огнен, непомилващ.
Не знам дали не е изпратен сега.
Не знам дали не дойде вече времето.
Не знам дали не идва вече да ме мъчи.
Не знам дали това не е смъртната нощ.
Няма тогава помощ от приятели и познати.
Няма от името никаква полза тогава.
Няма ни братя, ни чеда, ни сродници.
Няма помощ, нито пък избавление.
Тогава очи умилено обръщаш.
Тогава езикът внезапно онемява.
Тогава плам вътрешен те обхваща.
Тогава силите телесни изнемогват.
Смърт, впрочем, настава люта, и край.
Смърт и заедно с нея разлъка.
Смърт, пренасяща в отвъдния свят.
Смърт в тъмнината като тат нощен.
Тъмен бях и в тъмата отивам адова.
Тъмна е честта ми като на дявола.
Тъмните ангели оттогава възлюбих.
Тъмната тъма избрах, защото тъмен изцяло бях.
Кой няма за мен да заплаче, любимци?
Кой няма за мен да ридае, приятели?
Кой няма за мен да въздъхне при тези злини?
Кой няма за моята съдба да се просълзи?
Пред смъртта наистина мъртъв съм аз.
Пред съда от съвестта си осъден съм аз.
Пред мъките мислено скърцам със зъби.
Пред края безкрайно се мъча.
Боя се от огъня, в който аз ще горя.
Боя се от жестокосърдечието, което ме очаква.
Боя се от червеите, които ще ме ядат.
Боя се от тъмнината, в която ще живея.
Мен да оплачат тартарът и бездната.
Мен да пожали тъмното дъно на ада.
Мен, искащият в тях да живея.
Мен, възлюбилият тъмата, а не светлината.
Преходен е този живот и суетен.
Преходен и бързо отминаващ.
Преходен, над людете надсмиващ се.
Преходен е и образът на този свят.
Защо ли с рождение бях удостоен?
Защо ли новорожден не погинах?
Защо ли коленете ми се срещнаха?
Защо ли непросветен не отидох в гроба?
Да бяха се слели раждането и смъртта ми!
Да не бях на пожизнено тление предаден!
Да не бях вкусвал злините житейски!
Да бях избягнал греховете тукашни!
Така малко заимствах от Иова.
Така, както за праведниците казват.
Така трябваше живота си да окайвам.
Така, както рекоха божиите любимци.
Аз, грешният, какво да правя?
Аз, на тях не приличащ в делата си.
Аз, който се страхувам от смъртното тайнство.
Аз къде ще намеря спасение?
Не изживях живота си праведно.
Не живях добродетелно.
Не очаквам смърт отрадна и кротка.
Не очаквам след смъртта покой.
Щом малките болки не изтърпяваме.
Щом от зъб и око се оплакваме.
Щом глава, ръка или корем ни боли.
Щом от тези малки злини страдаме.
Бъдещата болка всеобща.
Бъдещото разделяне на душата от тялото.
Бъдещият страх от тъмните лица бесовски.
Бъдещите вечни мъки във ада.
Как ще изтърпя аз, окаяният?
Как ще понеса неизказаната болка?
Как ще погледна бесовските лица?
Как ще премина митарствата въздушни?
Които сега с ума си виждам.
Които заслужено ще получа.
Които сам за себе си приготвих.
Които ме смущават и устрашават.
И от Бога мой отпаднах.
И пред ангелите съм изобличен.
И срамни са моите беззакония.
И от светиите отлъчен съм.
Лишен съм от сладостта божествена.
Лишен съм от съжителство с праведните.
Лишен съм от съзерцание на ангелите.
Лишен съм от всички райски блага.
О, в какво място сега ме виждате!
О, как се отметнах и погубих!
О, в зла нищета духовна изпаднах!
О, страшни мъки сега ме чакат!
Съдилището страшно Даниилово ме ужасява.
Съдът ме плаши, треперя пред него.
Съдията тъй страшен е за грешните.
Съдът е безмилостен към немилостивите.
Вас моля сега, получилите спасение.
Вас призовавам, отхвърлилите живота.
Вас, богати и бедни, сега моля.
Вас, които като мен сте в грехове.
За мене сълзи, любимци, пролейте.
За мен молитви, православни, отправете.
За мен, сродници и приятели, се молете.
За мен, защото и вас съд страшен чака.
Към Девата молитви отправете.
Към нашата вестителка въпийте.
Към нея упование за грешните.
Към нея мой покров и убежище.
Нищо невъзможно няма за нея.
Никой на нейното желание не отказва.
Никой грях не остава без прошка.
Нищо по-скъпо не й е от милостта.
Към кого аз, блудният, бих се обърнал?
Към кого бих отправил сърдечна въздишка?
Към кого стенанията си бих насочил?
Към кого бих прибягнал за милост?
Към теб, единствено убежище за грешните.
Към теб, пристанище за блудните.
Към теб, утешителко на скръбните.
Към теб, лечителко на нашите недъзи.
Не ме отритвай, властителко!
Не се гнуси от мен гнусния!
Не се отвръщай от мен с гняв!
Не отхвърлай моята молитва!
Нямам друга надежда освен теб.
Нямам друго упование.
Нямам лек за сърдечното си крушение.
Нямам вече дори и сълзи.
Чрез сълзите си озлобих дявола.
Чрез тях исках да избягна трудностите.
Чрез тях се надявах милост да получа.
Чрез тях исках да получа блаженство.
Пак при тебе със страх и любов зова.
Пак към тебе със глас въпия.
Пак към теб се обръщам без дързост.
Пак на теб аз, безнадеждният, се надявам.
Щом всички блудници дари с милост.
Щом помилвани бяха скверните.
Щом нечистите не отблъсна.
Щом злите ненавистници спаси.
Нека и мойта любов не остане напразна.
Нека и аз да не бъда отритнат.
Нека получа надежда и за спасение.
Нека не се върна посрамен.
Избави ме от неизбежната смърт, Дево!
Избави ме от скверните бесовски образи!
Избави и мен от мъченията!
Избави ме от огъня страшен на ада!
Ангел мирен и тихо разлъчващ,
Ангел кротък прати тогава, царице,
Ангел, въвеждащ в живота небесен,
Ангел на светлината прати, преблага.
Живота ми насочи към благата.
Живот непосрамен ми дай отвъд.
Живот за радост на надяващите се.
Живот ми възведи във вечността.
Сподоби с пречестение моето тяло.
Сподоби ме с пречистена кръв.
Сподоби ме да не бъда осъден.
Сподоби ме с просветление вместо с немилост.
Всичко зло и скръбно от мен изчисти.
Всички нужди и скърби от мене измий.
Всички блага и най-вече надежда ми дай.
Всички, които ме ненавиждат, посрами.
Отчаяния ми ум подкрепи.
Отчаянието и скръбта ми развесели.
Отчаян не ме оставяй да бъда.
Отчаянието чрез надежда изтрий.
Кое слово може всичко да каже?
Кое ли първо да изброя?
Коя изповед в началото да поставя?
Коя ли похвала достойна да отправя?
Към величието на Божията слава,
Към висотата, всичко превъзхождаща,
Към незапълнимата с похвали бездна,
Към великата радост за всички нас.
Тя е стълбата, която и Иаков видя,
Тая, по която Бог дойде на земята.
Тя е неопалима синайска къпина,
Тя, божествения огън в утробата си приела.
Тя стана гедеоново руно,
Тя, която прие словото на Отца.
Тя се яви свитък запечатан,
Тя, от всички възхвалявана.
За нея пророците пророкуваха.
За нея апостолите поучаваха.
За нея йерарсите ясно проповядваха.
За нея мъчениците страдаха.
Чрез нея преподобните блаженстват.
Чрез нея девствената чистота се спаси.
Чрез нея сила доби женската слабост.
Чрез нея девите и майките се прославиха.
Тя е одушевен Божи престол.
Тя несъвместимото в себе си вмести.
Тя избави Адама от прегрешението.
Тя Ева освободи от древното проклятие.
Заради нея прекратихме враждите.
Заради нея с ангелите ликуваме.
Заради нея райското царство получихме.
Заради нея на спасение се надяваме.
Нея достойно да облажим сме немощни.
Нея по силите си сме длъжни да похвалим.
Нея с незамлъкващи гласове да възхваляваме.
Нея, на мен и на всички носеща радост.
Ти, властителко, си моя надежда.
Ти си ми упование и убежище.
Ти си ми застъпница, покров и помощ.
Ти си ми предводителка и спасителка.
Чрез тебе и до днес съм сред блажените,
Чрез тебе съм още сред православните,
Чрез тебе и занапред нека пребъда,
Чрез тебе на райска храна нека се насладя.
Ти си светлина за омрачените ми очи,
Ти си радост за моето сърце,
Ти ме наставляваш благодетелно,
Ти от злините и нуждата ме освобождаваш.
Дръзки са обръщението и думите ми,
Дръзко аз, бездръзновеният, към тебе въпия,
Дързък ме прави твоята милост,
Дерзая радостно и със страх те зова.
На теб, моя царице, всичко възложих.
На теб, Дево, цял се предадох.
На твоя промисъл се уповавам.
На теб се надявам да не бъда посрамен.
Сама за мен промишлявай, блага.
Сама ме сподоби с честта на спасението.
Сама за мен на сина си моли се.
Сама ме избави от вечните мъки.
Тази изповед сега ти поднасям,
Тези молитви възгласи,
Тази малка похвала също.
Това, което е по силите ми.
Приеми, о, царице, всичко приеми.
Приеми и не отхвърляй, не гнуси се.
Приеми, както прие Бога в утробата си.
Приеми, както прие двете лепти на вдовицата.
Дарувай ми дар, какъвто можеш.
Дарувай ми дар, достоен за благостта си.
Дарувай ми милостта на моя Бог.
Дарувай ми свобода от злините и сладост за добрините.
Радвай се, за да зова винаги радостно.
Радвай се с небесните и земните радости,
Радвай се, прерадостно чиста,
Радвай се, защото Господ е с теб.
~1470 г.
Опубликовано Наследие 2020. Книга седьмая. - М.:Издательство РСП.2020, с.64-75
http://www.stihi.ru/2016/07/23/2