Петя Дубарова
ПРО СВИНЮ
Всяк зневажає свиню за її неохайність. Всяк одвертається від її великого товстого і закаляного тіла. А зовсім скоро я переконалася, що навіть їй природа подарувала здатність сильно любити. Бо не тільки красива кобила і пухнаста киця можуть бути ніжними матусями, а й свиня, ця грубувата на перший погляд тварина.
Сиділи ми з моєю подружкою на траві й милувалися красою. Навколо все буяло свіжістю і зеленню. Сонце розчісувало своє золоте волосся і, здавалося, ціле небо нам всміхалося. Надихавшись свіжим повітрям, ми встали і поспішили на край великої галявини. Там були дерев’яні хлівці для свиней діда Павла. Скоро найбільша з них мала опороситися. Яка то радість була для нас! Хоч це й було далеченько від села, але ми щодня приходили сюди і раділи маленьким поросяткам. Цього дня мати рохкала стурбовано. Її малята плигали навколо неї, гралися. Ми вирішили, що тварина голодна. Наколотили висівки, скільки змогли, й висипали в шаплик. Відтулили дверцята у хлівцях, щоб свиня могла вийти. А вона направду була голодна. Перед тим, як добутися до корму, подивилася ніжно на своїх малят і цілком уважно, щоб, бува, не розтоптати когось з них,стала до годівниці. Ми зачинили дверцята слідом за нею. Трохи згодом з цікавістю спостерігали, як смішно вона їсть, і залягали від сміху. Але в одну мить сміх наш урвався. Свиня здійняла голову до хлівця, почувши квиління своїх поросят. А ми були зачинили дверцята. Тварина з жахом відчула себе відлученою від своїх дітей. Сталося дещо таке, що мене сильно схвилювало. Свиня кинулася на низенькі дверцята. Важке тіло повисло на них. Цвяхи жорстоко вп’ялися в її черево. Вона пронизливо заскавчала. Полилася кров. Ми злякалися. Почали кликати допомогу. Страшко було дивитися, який біль відчувало це живе створіння. Але дверцята не витримали важкого тіла. Кілька дощок зламалося, і свиня важко гупнула на землю. За кілька хвилин свиня вже лежала коло своїх поросяток так, начебто нічого й не сталося. Але не можна було не помітити, як усе її тіло тремтіло. З розпоротої на череві шкіри витікала кров. Мати прикрила очі, наче була вкрай утомлена. Голова й ціле тіло її обважніли, і дихати їй ставало дедалі тяжче. А поросятка, припинивши свою гру, зачудувались, чому це раптом їх мати начебто засинає глибоко і непробудно...
***
Оригинал:
Петя Дубарова
СВИНСКИ РАЗКАЗ
Всички презират свинята заради нейната нечистоплътност. Всички се отвращават от едрото й, тлъсто тяло, изцапано с кал. А съвсем скоро аз се убедих, че природата и на нея е дала способността да обича силно. Защо не само красивата кобила и пухкавата котка могат да бъдат нежни майки, а и свинята, това грубовато на пръв поглед животно.
Седяхме на тревата с моята приятелка и се любувахме на красотата. Наоколо всичко бе свежо и зелено. Слънцето решеше златните си коси и сякаш цялото небе ни се усмихваше. Когато се надишахме на свежия въздух, ние скочихме и са затичахме към края на голямата поляна. Там бяха построени дървени бараки за свинете на дядо Павел. Скоро най-голямата от тях се бе опрасила. Каква радост бе това за нас! Всеки ден идвахме тук, макар и далеч от селото, и се радвахме на малките прасенца. Този ден майката грухтеше неспокойно. Рожбите й скачаха около нея, играеха. Ние решихме, че животното е гладно. Забъркахме трици колкото можахме и ги изсипахме в копанята. Отворихме вратичката на бараката, за да излезе свинята. А тя наистина беше гладна. Преди да изскочи навън към храната, погледна нежно рожбите си и съвсем внимателно, за да не стъпче някое, излезе. Затворихме вратичката след нея. След малко с инетерес наблюдавахме как смешно яде и се заливахме от смях. Но в миг смехът ни пресекна. Свинята бе вдигнала глава към бараката, дочула квиченето на рожбите си. А ние бяхме затворили вратата. Животното се ужаси, като се почувства отделено от децата си. Случи се нещо, което силно ме развълнува. Свинята се хвърли към ниската врата. Тежкото й тяло увисна над нея. Пироните забиха жестоко върховете си в корема й. Тя заквича пронизително. Кръв рукна. Уплашихме се. Завикахме за помощ. Страшно бе да гледаме каква болка изпитва живо същоство. Но вратичката не издържа на тежкото тяло. Няколко от дъските се счупиха и свинята тупна тежко оттакък. След няколко минути свинята лежеше спокойно сред рожбите и като че нищо не бе се случило. Но всеки би забелязал как цялото й тяло трепереше. От разпраната кожа на корема й бе изтекла много кръв. Майката примижаваше, като че е много уморена. Главата и цялото й тяло натежаваха все повече и тя дишаше все по-мъчително. А прасенцата бяха прекъснали своята игра и сякаш се чудеха защо ли майка им като че заспива дълбоко и непробудно...
На фото - обкладинка книжки Петі Дубарової «Лястовица», до якої увійшло це оповідання (Софія, «Отечество», 1987 р.)