Петя Дубарова
ЖАДАННЯ
Подеколи мені хочеться обернутися на маленький шматочок крейди. Зовсім малесенький, майже непомітний. Біліти наче сріблясте мартинове перо на тлі дошки. Щоб ніхто і не думав про мене. Відчувати, як сповнені сліз долоні іспитованих змочують мене і роблять мій ніжний порох ще густішим. Я цілуватиму розхвильовані пальці і з радістю віддаватиму свою теплу плоть формулам і доказам. Тихо вимірюватиму пульс всякому, хто мене тримав би в своїй руці. Ворожитиму по лінях і венах на долонях і лишатиму білі, як теплий пісок, порошинки. Підслухуватиму на перервах між уроками різні теревені про дівчинку, якою я була, і тихо сміятимуся. І аж поки моє коротке біле життя не скінчиться під вільгою губки, стати знов собою. Тоді я знала б про всіх багато, дуже багато. І, зібравши всю рясноту стількох хвилювань і синіх молодих живців, — була б тоді найщасливішою.
***
Оригинал:
Петя Дубарова
ЖЕЛАНИЕ
Понякога ми се приисква да се превърна в малко късче тебешир. Съвсем малко, почти незабележимо. Да стоя бяла като гларусово перо на дъската.Никой да не мисли за мене. Да чувствам как насълзените от вълнение длани на изпитаните ме мокрят и правят нежния ми прах още по-гъст. Аз ще целувам развълнуваните пръсти и с радост ще раздавам топлата си плът на разни формули и доказателства. Ще ме ря тихо пулса на всеки, който ме държи в ръката си. Ще гадая по линиите и вените на всяка длан и ще оставям бели прашинки като топъл пясък. Ще подслушвам в междучасието разни клюки за момичето, което съм била, и тихо ще се смея. И чак когато краткият ми бял живот се стопи под мокрото на гъбата, да стана същата. Тогава аз ще знам за всеки много, много повече. И събрала пъстротата на толкова вълнения и сини млади пулсове — ще бъда най-щастливата.