Василико, Василико*,
гнездо човешко край морето.
Искра от Божие око,
която трепка ми в сърцето.
Ушива изгревът-шивач
пак твойте царствени одежди.
А всички грижи и слова
разтварят се в лазур и нежност.
Василико, Василико,
смокинов рай в уютен залив.
Защо да търся друг разкош,
когато твоят бриз ме гали?
На твоя бряг случайно аз
се спрях - галера уморена.
В света, изтръпнал в злост и мраз,
тук мир и щастие намерих.
Василико, Василико,
как мами в тебе необята!
В криле на странджански сокол
ти пазиш жива свободата.
01.08.2016 г.
*Василико – старото име на гр. Царево, Бургаска област