Младен Исаев
Високи, сини планини
Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна —
това е моята родина!
Обичам те, земя голяма,
тъй, както си обичам мама,
тук мила ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
що слушам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.
Когато гледам планините
и слушам да шумят реките,
в шума на Рила и Пирина
аз чувам моята Родина.
NIEBIESKA MGIELKA GOR WYSOKICH
Niebieska mgielka gor wysokich,
Rzek srebrnych, zlotych pol widoki,
Nad glowa blekit jedwabisty-
To wlasnie jest moj kraj ojczysty!
Kochana ziemio niezmierzona,
Jak mama jestes mi rodzona,
Tu kazdy ptak, zdzblo trawy kazde
Tak dla mnie drogie sa, tak wazne.
W bulgarskiej mowy dzwieki mile
Wsrod pol wsluchuje sie, w drog pyle.
Uwielbiam pelne czaru piesni
I cudne nasze opowiesci.
Gdy patrze w strone gor dalekich
I slucham, jak spiewaja rzeki,
To w szumie Rily i Pirinu
Przemawia do mnie kraj rodzinny.