Июль-июнь, июль-июнь, июль...

Сергей Шелковый
*  *  * 



Ещё любил я первое июля,
Когда после дождя опять светло,
И солнце золотит в столовой стулья
И брызжет на гранёное стекло.
Как дышит рухлядь в этом доме старом –
Открытки, ноты, бастионы книг!
Всё шло к тому, чтоб тайно и задаром
Я некий мир из воздуха воздвиг.
А что ж ещё в бездомном певчем звуке?
Грудинных струй волнистая игра...

И ни на рубль скептической науки,
Ни на копейку прочного добра.
Слова о лете – обречённей лета.
Глотни вина, поозоруй чуток –
И ласкою предсмертного привета
Закончи рукописный завиток.
Иди же, ночь! Как ладен твой обычай,
Дружок-сверчок, игруля из игруль!
Ведь можно жить лишь звуком, а не притчей,
И снова ждать рассветный лепет птичий:
„Июль-июнь, июль-июнь, июль...”





Перевод
на болгарский язык



*  *  * 


Аз още своя юлски ден обичах,
след дъжд когато светло е било,
и слънцето в прозореца наднича
и блика от неравното стъкло.
Предмети вехти в тази къща стара –
писма и ноти, полк от книги тих!
И стана тъй, че тайничко и даром
аз светъл свят от въздух построих.
Бездомни пойни звуци скитат тука!
На гръдни струни къдрава игра...

И ни за рубла тягостна наука,
ни за копейка правилност добра.
За лято думите потъват в лято.
Пийни вино в лудешките треви,
с предсмъртна ласка поздрави земята,
на ръкописа точка постави.
Пристигай, нощ! В тоз обичай се вричай,
приятелю-щурец, игра играй!
Живей със звуците пред глухи притчи
и чакай чуруликането птиче:
„Ай, юли-юни, юли-юни, край...”



Перевёл
на болгарский язык
Красимир Георгиев