МЪЖЪТ, ОТ КОЙТО СЪМ ОБИЧАНА
"Не успях да ти съградя стряха,
затова в гнездо под небе се превърнах,
нося те на ръце - като вина за
Оттатък.
Изпей ме до последната песен –
тази, от която по Пътя ще ми олекне.
...
Аз ли?... Ще ти се наслаждавам...
Отгоре!
Защото... обичам... безсмъртно!"
(Вл. Х.)
Накрая на небето,
където моят сън отсяда
и стопля на Луната
самотното й тяло,
където вятърът утихва
и по гърдите ми присяда
едно парченце минало,
сълзите ми съблича
и във очите ми изгрява
единствено
Мъжът,
от който съм обичана.
И сваля тъжната ми риза
с ухание на минало,
сънят – космичен бряг
на спомени незакъсняващи.
Мъжът, във моя сън заспиващ,
все тъй умее
тъгата ми до голо да съблича.
И вдишваме... издишваме...
на едри капки обич.
Безсмъртно оцеляла!
И се оглеждам в нея -
вълшебно огледало.
А в него аз съм
бяла,
цяла,
истинска –
една стреха небесни спомени,
която преподрежда бреговете
на недописаните стихове.
И съм богата
с ухание на лято -
откривам го
във себе си
и го пренасям
в очертания
на късни,
топли
строфи.
Мъжът,
до който се събуждам,
е моят тих
Космичен
пристан
и фар словесен,
от който ми излъчва морзово:
„Обичам те!”
Весела ЙОСИФОВА
КОМЕТА ЛЮБВИ
(Вольный перевод
с болгарского стиха
„Мъжът, от който съм обичана”
Веселы Йосифовой)
«Я не сумел построить для тебя
укрытия, карниза, лёгкой ниши…
и под открытых небом превратился
в гнездо, где небо ближе, чем земля…
Ты песню мне последнюю пропой,
чтоб легче путь казался в мгле рассветной…
а я? я наслаждаюсь лишь тобой…
я высоко… но я люблю бессмертно!»
(«Бессмертное» Вл. Х…)
Я ближе становлюсь
к распахнутому небу,
где белая Луна
пытается согреть,
где лёгкий ветер стих
и тишина нетленна…
и прошлое – волной
не устаёт звенеть…
Там капли слёз со щёк
моих сотрёт любимый,
начав любви игру,
приблизится ко мне…
и тонкое бельё
одним движеньем снимет,
даруя аромат
прошедших светлых дней…
А эта ночь моя –
воспоминаний остров,
где мы всегда вдвоём,
как в космосе летим…
и увлекают нас
сверкающие звёзды…
и там – на грани сна –
ты будешь мной любим…
Но ты уснул во мне…
с твоей любовной силой
стучали в унисон
горящие сердца…
Любовь переживёт
и нас с тобой, мой милый…
бессмертная любовь –
как песня без конца…
Я на неё смотрю –
и в зеркале волшебном
мерцаю, как свеча,
и становлюсь светлей…
Твоя любовь – одно
укрытие под небом,
сюжет моих стихов
на сотни тысяч дней…
Богата я тобой –
как ароматом лета…
она в моей душе
безудержно звучит…
Ты вечен для любви,
как близкая комета,
которая дарит
бесценные лучи…
ПЕРЕВОД: Владислав ЕВСЕЕВ