Българийо!

Дафинка Станева
Българийо, ти моя тъжна птицо,
разперила криле от Дунав до Марица,

тупти във мене живата ти рана –
децата ти гнездят зад океана.

Те не долитат в пролетта с южняка,
а да изпратят майка, що ги не дочака.

Сбогуват се със роден дом и детство
и с шепа пръст от бащино наследство

поемат пътя трънен към чужбина -
изгнаници от твоята  градина.

Прекръстила гурбета им пореден
се молиш:”Боже, нека е последен!”

И с Димчовата майка в тишината
будуваш с вечна мисъл за децата.

Дали ще пазят там, зад океана,
икона на зографа от Бояна?

Сред чуждоземни тегоби и  клади
дали ще пеят Ботеви балади…

Българийо, ти моя тъжна птицо,
събирам жар от Дунав до Марица

да изрека  най-святата молитва –
тя с тях като надежда да политне:

„Българийо, великомъченице,
откърмила поети, войни, жрици,

Българийо с тракийските могили,
гнезда пази за рожбите си мили!”


12.03.2007 г.
БОЛГАРИЯ

Болгария - милая, скорбная птица.
Крыло – на Дунае, крыло – на Марице.

Прошла сквозь меня твоя тяжкая рана – 
Гнездятся птенцы твои за океаном.

Летят не весной они через границу,
А – чтобы с отцом или мамой проститься.

Прощаются с домом отцовским и детством,
Становится горстка земли их наследством.

Их путь добровольных изгнанников снова
Уводит надолго из дома родного.

Крестом осеняя всех тех, кто уедет,
Ты шепчешь, чтоб этот отъезд был последним!

Как Димчева мать,* каждой ночью бессонной
О детях ты думаешь перед иконой.

Хранят ли в домах своих за океаном
Родные иконы из храма Бояны?

Среди иноземных житейских укладов
Поют ли болгарских поэтов баллады?

Болгария – милая, скорбная птица.
Я жар собираю, идя до Марицы,

Чтоб слово молитвой по небу парило
И вновь ты с надеждой расправила крылья:

«Болгария – светоч священного света,
Кормилица воинов, жриц и поэтов,

Ты вся во фракийских дворцах и могилах,
Храни же и гнёзда для чад твоих милых!»
________
*Скульптура «Мать» во дворе дома поэта Димчо Дебелянова, погибшего в 1916 году.

Перевод с болг. Валерия Латынина