Но той зиме до смерти не забыться...

Сергей Шелковый
Солдатская дочь




Всю жизнь свою Петровна хлеб печёт –
в работе у печи, считай, лет тридцать.
Года спешат, им не упомнить счёт.
Но той зиме до смерти не забыться.
Бесснежной стужей памятна война:
лозняк под ветром –  брат да три сестрёнки.
Застыла мать на лавке у окна,
в ладони смяв отцову похоронку.

Не видно бела света среди дня,
и лишь одна вдове осталась сила –
глазастая худая ребятня...
И встала мать, и тесто замесила.
Щавель, крапива да полгорсти ржи –
мука голодной ребятни солдатской.
Но на помин солдатовой души
землистый хлеб сумел в печи подняться.

И был разломлен он на пять частей,
и мать кусок пред каждым положила.
«Не отослать обратно злых вестей...» –
всего-то и сказала через силу.
И лишь на миг оттаяла в лице:
«Помянем батьку горьким хлебом, дети...
Да будет с нами память об отце,
да будет снова хлеб на этом свете...»

Навек на сердце клятая война –
ломоть горчащий поминальной тризны,
жестокая великая цена
отцовства, сохранившего Отчизну.
И зреет поле, и река течёт
по той земле, что до травинки свята.
И для живых людей хлеба печёт
живая дочь убитого солдата.





Перевод на болгарский язык



*  *  * 


В огнището Петровна хляб пече.
Разчупва го по навик стародавен.
Годинете изнизват се без чет.
Но тази зима тя не ще забрави!
Война. Села запалени димят.
А тя сама се грижи за децата –
постила им на печката да спят
и взема некролога на бащата…

Студено е и мрачно през деня.
Да си вдовица – не, не е тъй лесно.
В дома е все такава суетня
и майката тестото пак замесва…
Чорбица от коприва. Просеник –
децата хрупкат късовете сухи.
За помен на убития войник
ще трябва хлябът да е бял и бухнал.

И майката разчупва мълчешком
на пет парчета хляба и говори
«Да няма смъртна вест пред ничий дом,
домът да е за чакан гост отворен…
Войната да се свърши. И да се
завърнат пак войницете във къщи.
Помнете татко си, деца, и все
такъв да бъде хлябът ви насъщен.»

Свещена и мъчителна война.
Ще пазим вечен спомен за бащите,
платили най-жестоката цена –
живота – на родината в защита.
Под слънце диша моята страна.
Децата ми по нея волно тичат.
И в нея някъде една жена
за живите в пещта си хляб изпича…


Перевёл
на болгарский Йордан Янков