Дамян Дамянов
***
Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
А, колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее някъде дълбоко в теб
/ако изобщо още съществува!/
Обидно е! И грозно, и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб — мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб — пародия на обич.
Оназ, Мечтата — жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.
***
Я стёр тебя из сердца жёстким ластиком,
убрал, как правописную ошибку.
Но прорвалась бумага в одночасье там,
где ты убила походя улыбку.
Теперь из бреши веет жутким холодом,
обидой задыхающейся веет.
А как твоя душа живет распоротой,
стеревшей столько образов? Пустеет,
наверное, зияет черной бездною
/ а может вообще не существует/!
Чудовищно, когда пути отрезаны,
когда не одаряет, а ворует
любовь — мечта, надежда, утешение,
что создал сам бессонными ночами.
Но ты не то прекрасное творение,
не подлинник. Нет сходства между вами...
Я удалил тебя, ошибка бывшая,
пародия любви, исчадье злобы.
Мечта моя — живая, не остывшая,
ведёт меня. Я верен ей. До гроба.
Перевод с болгарского: Людмила Станева