Восьмомартовское

Мария Бровкина-Косякова
Вновь
            /когда,
                от жара сходя с ума...
погружая в жерло –
                четыре...
                пять...
до запястья...
                жадно шепчу:
                «Твоя» –
и, кусая губы:
                «Ещё...» /
                распять
на постели смятой...
                И – повторить...
Укусить до крови...
                Лизнуть, любя...


Если спросят:
                – Стоит на свете жить?
Промолчу...
                но вспомню –
                опять –
                тебя...