Пак потопно вятър свири –
зъл тръбач със сто уста.
Сякаш бесове всемирни
блъскат къщната врата.
С хоросан от сняг затулват
беззащитните стъкла.
Газят преспи-караули,
вият в пустите поля.
Тръпна в бурята прастара,
огъня клада в нощта.
Чайник с липов глас повтаря
пчелен химн от пролетта.
И когато вятър с крина
пръска снежните зрънца,
правя своята пъртина
към любимите сърца.
Ражда топлина и прошка
девствената белота.
По пъртините ми нощни
тръгва, светла, обичта.
4.02.2016 г.