Валентина Радинска На могиле отца Реквием

Красимир Георгиев
„РЕКВИЕМ” („НА МОГИЛЕ ОТЦА”)
Валентина Димитрова Радинска (р. 1951 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Надежда Кондакова


Валентина Радинска
РЕКВИЕМ

Притъмняло е. В локвата трепва унила звезда.
Две недели валя и тревата е страшно голяма.
Най-висока е тя върху гроба на моя баща –
по-висока от нея наоколо няма.

Дъждовете измиват от буквите евтината боя,
от години строшена е снимката в сивия камък.
Сякаш няма този човек дъщеря,
сякаш никога нищо е нямал!

Вместо мене – съседките в селската мараня
идвали да поплачат, до тъмно седели.
Нямало тука тогава такъв буренак.
Но добрите съседки отдавна измрели.

Вече никой не крета в неделя по калния път –
грохнаха тези, дето още са живи.
По цял ден на припек край дуварите стари седят,
доливат на лягане кандилата мъждиви.

А пък аз мога само във себе си да изкрещя,
да изскубвам тревата с насечени длани
и да виждам, че все пак на гроба на моя баща
тя е страшно висока – по-висока наоколо няма.


Валентина Радинска
НА МОГИЛЕ ОТЦА (перевод с болгарского языка на русский язык: Надежда Кондакова)

И стемнело. И в луже уныло трепещет звезда.
Две недели шёл дождь, и трава, как шальная, попёрла,
и особенно здесь, на могиле отца… Никогда
не видала такой – чтобы мне доставала по горло.

И дешёвую краску на имени смыла вода,
и разбит фотоснимок на камне, травою поросшем.
И как будто бы дочери нет у него… Никогда,
никогда ничего у него даже не было в прошлом.
 
И не я, а соседки ходили поплакать сюда,
и порой дотемна в сельском мареве тихо сидели –
и бурьян не шумел, и репейник не рос здесь тогда.
Но давно их уж нет, даже кости, наверно, истлели.

А другим по грязи ковылять в воскресенье невмочь,
и проводят свой день на припёке у старых заборов.
Одряхлели совсем. И когда надвигается ночь –
доливают лампадки без лишних уже разговоров.

Ну а я лишь могу от бессилия молча кричать
и траву вырывать, онемевших ладоней не чуя,
на могиле отца, где могилы самой не видать
от высокой травы, где сейчас про себя и кричу я…