Борис Христов Свадьба мамы Сватбата на мама

Красимир Георгиев
„СВАДЬБА МАМЫ” („СВАТБАТА НА МАМА”)
Борис Кирилов Христов (р. 1945 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Наталья Лясковская


Борис Христов
СВАТБАТА НА МАМА

Слезе от хълма и тръгна нанякъде –
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете –
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде – с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне женихът
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни – ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава – ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.


Борис Христов
СВАДЬБА МАМЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Наталья Лясковская)

Спустился с холма и исчез куда-то –
потонул отец мой в зеленых травах.
Уже двадцать лет жду его возврата
и через двадцать лет выходит замуж мама.
Одиноки, грустны приходили мужчины –
так причесаны мягко, с красивой походкой.
Предлагали ей руку – все чин по чину.
Она знать не хотела. В платочке, кротко
выйдет во двор, перекликнется с соседями,
сходит куда-то – с молоком вернется,
сядет на порог, с тишиной беседует…
Сколько ее помню, все такою ж остается.

Но в некий день жених появится,
мы сядем втроем за стол – на прощание.
Тихо взвоют кларнеты, и крепко сплавятся
в наших душах боль и печаль – в молчание.
Он немного плох, она тоже бледная.
Заговорят о здоровье – вдвоем, мол, полегче...
Оживет чуть-чуть наша хатка бедная,
и тогда я уйду, ссутулив плечи.
Заплачет мама, кинется к оконцу... 
И прильнет в ночи, дожидаясь конца,
к смирному плечу пожилого незнакомца,
к сердцу моего мертвого отца.