надо

Юрий Макашёв
жизнь  притихла
и  молчит 
рядом.
ты  кричишь: 
еще  не  срок 
падать.
нет  ответа 
в  пустоте.
все  как  будто  смолкло.

это  временно.
пройдет.
правда.
все  разбилось,
но  идти  –
надо.
и  ты  шепчешь
в  темноте:
не  стоять –
осколки.