пер. с болгарского
***
Когда пишу, я становлюсь другим.
До призрачных небес вздымаюсь разом,
как сигаретный тонкий, лёгкий дым.
Внимаю запредельным позывным.
Ничем с землёю грешною не связан.
Она за всеми бегствами следит,
не забывает - нет потом прощенья.
То месяцами зло в себе таит,
а то годами. Лист пустым лежит
передо мною.
Мрак. Покой. Забвенье.
В дыму, надменно рвущемся наверх,
улавливаю голос потаённый:
„Довольно, брат, ты в свой безбожный век
был богом, а теперь ты - человек...”
...И вновь иду, на прозу осуждённый.
***
Оригинал:
Дамян Дамянов
Когато пиша, ставам друг човек...
Когато пиша, ставам друг човек.
Възнасям се във небеса измамни
ведно с цигарения пушек лек.
От вечността долавям просто ек.
И със земята нищо общо нямам.
Но тя запомва тези бягства и
след туй за тях, уви, не ми прощава.
Със месеци, с години се таи
гласът й зъл. И листът си стои
пред мене празен.
Мрак. Покой. Забрава.
А през дима — презрителен и лек —
долавям образ, чувам глас отвъден:
«Брат, стига ти, в безбожния твой век
бе бог за малко, вече си човек...»
...И тръгвам пак, на проза зла осъден.
ps.
Перевод на украинский язык Любови Цай:
http://www.stihi.ru/2015/10/26/338