Дам’ян Дам’янов
Хто каже, що у тьми нема обличчя...
Хто каже, що у тьми нема обличчя?
Щовечора в моє вікно вона
до мене загляда із потойбіччя,
у ликах батька й мами вирина.
І звуть мене кудись... В душі нестяма,
це видиво жене рука моя.
Аж поки під вікно, немов з-під брами
із тогосвіття вийшовши так само,
перед своїми дітьми стану я...
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Дамян Дамянов
Кой казва, че без лик била тъмата...
Кой казва, че без лик била тъмата?
В прозореца ми всяка вечер тя
дохожда и ме гледа със лицата
на мойте мъртви майка и баща.
И ме повикват... Знам ли где? Със горест
и с длани пъдя тези две лица.
Дордето — сам превърнат във прозорец —
и аз един ден някъде отгоре
се спусна в миг пред своите деца...
Перевод на русский Людмилы Станевой:
http://www.stihi.ru/2015/10/20/3420